В средата на февруари, след поредна престрелка между управляващите и президента, Румен Радев посъветва Борисов на срещата на европейските лидери с Ердоган във Варна да не бъде "домакинът, който разнася шербет”.
Наистина, някои привиждат в домакинството на големите срещи на европейските лидери опит за събиране на политически дивиденти. Но четири месеца по-късно, към края на същинската част от Българското председателство на Съвета на ЕС, се видя, че Борисов успя да постави България на външнополитическата карта. Така, както не се бе случвало от години.
Да погледнем без илюзии и пристрастия:
- Факт е, че Румен Радев отстоява твърди позиции и от неговата камбанария (а вероятно и от тази на БСП, благодарение на които стана президент) трябва да се чува и друга гледна точка в политическото говорене. Нищо че живеем в историческа ситуация, в която отново се обръщаме към принципите и като част от Европа трябва да преосмислим какво ни обединява, за да продължим заедно. Но дори и ЕС да не е в най-добрата си форма, именно сега е важно да продължаваме уверено по пътя си, а не да вървим напред, но с поглед назад - към социализма и традиционната любов и признателност към Русия.
- Факт е, че има напрежение между институциите. И дори конфликтът да е междуличностен - той неминуемо влияе върху администрациите от двете страни на “Дондуков”. Въпреки това Борисов се постара да запази относително добър тон и да не напада Румен Радев. Дори думите за “вероломното нападение” на Радев към правителството бяха отговор, а не атака. В светлината на всичко това, не бе добра идея президентът (който по същество трябва да е обединител на нацията) да отпочва подобни престрелки във времето, в което България трябва да показва сила и единство на върха на Европа.
- Факт е, че днешната среща може да не реши основните проблеми пред Западните Балкани. Възможно е Гърция и Македония да не се разберат. И да - Испания не е на масата за преговори заради Косово. Но истината е, че днешната среща в София е историческа. Най-малкото, защото подобен формат не се е случвал в последните 15 години. Това е, може би, най-големият външнополитически успех на България след присъединяването ни в ЕС.
Къде обаче е президентът? Ясно, в последните два дни и малките деца в България виждат, че Бойко Борисов е на една маса с европейските лидери. И не просто е добре приет, а той ги приема.
Дори доскорошният политически архивраг Станишев отново влезе в емисиите и сутрешните блокове. Той показа, че дори като лидер на европейските социалисти може да помогне за установяване на България като фактор в европейската политика. Нищо, че отношенията с Корнелия Нинова като че ли охладняха.
И пак да попитаме - извинявайте, президентът къде е? Каква е неговата роля в последните дни? И по време на цялото европредседателство? Защо за половин година Румен Радев не успя да излезе от ролята на големия липсващ?
И по-лошо - позицията на големия липсващ няма ли да го превърне в големия губещ? Той е в челото на класациите по висок рейтинг сред политиците. Но това, традиционно, се дължи на позицията, а не на фигурата. Президентът обаче може да се активизира и да намери своето силно и важно място в политиката. Плевнелиев го направи, макар и късно.
Каквото и да говореше Радев през февруари, сега е ясно едно - докато Борисов посреща елита на Европа, президентът бе домакин на вечерята ифтар. Там, където се очаква домакинът да разнася шербет…