Днес отново имаме повод да говорим за свободата на словото у нас.
Излезе поредният доклад на “Репортери без граници”, в който от 109-то падаме на 111-то място по свобода на словото. Освен това сме последни в Европейския съюз по този критерий.
Нека не се лъжем и да не си затваряме очите - ситуацията в журналистическата професия у нас не е никак розова. Инвестициите в съдържание намаляват. Медии променят собствеността си по неясни критерии и причини. И е факт, че можем да говорим за медийна концентрация.
Заслужава ли си обаче заради всичко това незавидното място в класацията?
Интересен казус. Още миналата година стана ясно, че по-напред в класацията (тоест - с повече медийна свобода от България) са държави, в които през посочения период има убийства и системни изтезания на журналисти.
От това следва и друг въпрос - по какви критерии се създава класацията? Кои български журналисти са дали мнение при съставянето на индекса? Отчетени ли са различните гледни точки?
Живеем в ситуация, в която медиите често се използват от политически и икономически кръгове за къде по-конкретни, къде - не чак толкова - цели. За съжаление - и говоренето за медийна “несвобода” вече се използва по такъв начин. А нещата продължават постарому.
Свободата се използва и като параван. Особено в медиите, за които плащаме от данъците си. Там от години почти нищо не се променя, работят в пъти повече служители от необходимото и при първия опит за оптимизации - започва да се говори за цензура, за потъпкване на свободата. И от използването на свободата и принципите по подобен начин гилдията заприлича на ромска махала, в които прекъсват кражбите на ток, а жителите й говорят за дискриминация.
Причината е ясна - всичко тръгва от нас, журналистите. У нас няма истинско обединение на принципна основа. Защото дори не е изгодно на някои от нас.
И да - сигурно е чудесно, че на протеста на АЕЖ имаше празно столче “Къде е Ани?” Проблемът е, че самата Ани замлъкна. И без да сме пророци, нека кажем - новият проект, върху който работи и заради който официално не е в “Здравей, България!” няма да стартира. Но е интересно да попитаме самата Ани защо. Въпрос на страх или въпрос на пари?
Интересно е да започне хубав публичен дебат не само за свободата на словото, а и за цената. Да се види какви пари получават водещи журналисти, да се провери какви обвързаности имат. Защото това също е част от обяснението. Не на последно място - трябва да поговорим и за свободата като начин на употреба. Да изясним и да се обединим на принципна основа. И да отстояваме принципите си. Всички. Заедно.
Иначе медийната (не)свобода просто става инструмент в ръцете на някого.