Политиката е сложна игра. Ясно е на всички, дори и да не сте сред феновете на сериала “Къща от карти”. Понякога обаче зад политиките, интересите и противопоставянето (принципно или не) се крият човешки чувства и слабости. Има нерви, има го и егото. Или както го нарича Дейвид Оуен в книгата си “Болестите във властта” - синдром на хюбриса. С тази дума той опсива състоянието, в което даден властимащ загубва ясна представа за думите и делата си. В книгата си Оуен изследва заболяванията и проблемите на държавните глави между 1901-ва и 2007-ма.
У нас анализаторите обичат да развиват теории, да се опитват да влизат в дълбочина, да търсят скрити политически процеси, да цитират социологии... Но малцина са тези, които виждат човешките слабости и психологическите моменти в думите и действията на политиците. Един такъв момент пропуснаха миналата седмица.
След като в интервю Бойко Борисов хитро и деликатно намекна, че президентът е зависим от съветниците и шефа на кабинета си, Радев реши да отговори. И капанът щракна.
Президентът се опита да “ужили” Борисов в отговор, вместо просто да даде своята гледна точка и с това темата да приключи. И докато Борисов бе заявил, че уважава Радев, президентската институция и се старае да има диалог, президентът продължи да хвърля стрели срещу премиера. Държавният глава дори коментира предстоящата среща между Ердоган и Европа във Варна с думите: "Ролята на България в тази среща да не се свежда до домакина, който разнася шербет”.
Тук психолозите биха казали, че се прекрачва граница, а президентът изпуска нервите си. Но това човешко чувство разбива диалога между институциите (който бездруго не бива да се случва през медиите) и дава сигнал, че властта не е единна. Особено по време на европредседателството. Или както се казваше в един от предизборните плакати на Радев - има проблем, вижда се от небето. А едва ли това искаме да покажем на еврочиновниците.
Ако иска да върне на “закачката”, Борисов можеше да попита друго - ролята на белгийския премиер Шарл Мишел при поканата му към българския си колега роля на келнер ли е? Белгийски вафли ли сервира Мишел на Борисов или води политика?
Но колкото и да бяха коментирани думите на президента, те останаха като грозно петнo в политическия дискурс. И стана ясно, че Радев е опитен военен и добър пилот, но явно има още да учи в политически план.
Размяната на реплики с премиера бе психологически загубена битка от държавния глава. А когато нервите надничат зад думите, няма значение кой е прав.
Като военен, едва ли Радев е щастлив, когато излиза победен. Но трябва бързо да се съвземе и да не позволи да се въвлича в подобни битки. Иначе заявките за единство на нацията, повдигане на авторитета на институциите и работа в интерес на страната ще останат просто добри пожелания от предизборната кампания...