“След като Истанбулската конвенция е приета на заседание на Министерски съвет, логично е мнозинството да я подкрепи. Но ние отложихме ратифицирането й, след като има притеснения у хората, подклаждани от БСП с двойното лице, едното от които през декември е подкрепило документа на ПЕС в Лисабон, а другото сега се заиграва със страховете на българите.”
Това заяви Цветан Цветанов в "24 часа" по повод думите на Волен Сидеров, че именно той, а не премиерът Борисов, настоява най-много за приемането на Истанбулската конвенция.
Забравете обаче логиката.
Да действаш логично в българската политика и публична среда не е на мода. Живеем във време, в което някои леви се държат като десни. А някои като “Да, България” се борят за градската десница с лява риторика и действия. Малко като в “Директор на водопад”, където Милена пее “...наляво да тръгнем, но със десния крак...”
Наскоро Милена участва в ПТП с шеф Петров. И двамата се заливат с нападки от личните си фейсбуци. Сюжет от жълтите хроники, но показателен за състоянието на публичната среда у нас. Живеем във времена, в които истината, авторитетите, правилата нямат значение. Единствено от значение е коя страна ще заемеш. А като загубиш логиката - става все по-трудно.
Така стана и с говоренето около ратификацията на Истанбулската конвенция. Малцина я прочетоха, но всички я коментират. А английското “джендър” вече има негативна конотация и се равнява на “хомосексуалист”.
И отново се насажда страх. Преди бяха емигрантите, сега се плашим с настъпление на индивиди от т.нар. Трети пол.
Да не забравяме и голямото, публично лицемерие. Обсъждаме толерантността и “притеснителните” аспекти в Истанбулската конвенция. Ние, в държавата, в която една от топзвездите е от ромски произход, с нетрадиционна сексуална ориентация. Този, който се ожени наужким за мъж; облече рокля, сложи грим и перука и покори стадион “Васил Левски”. Готови сме да слушаме музиката му, но иначе не приемаме различните.
Алогичност. Като с изучаването на комунизма в училище - поредната щекотлива тема, за която не сме били готови. Колко поколения трябва да минат, за да влезе режимът в учебниците? Не е ли логично още сега децата ни да знаят за какво става дума?
А не е ли по-логично вече да постигнем обществен консенсус и да продължим напред с истински важните теми от дневния ред? Или пак трябва да забравим логиката...
Кой има интерес от всичко това? Докога някои политически субекти ще се борят с измислени врагове, вместо да работят за стабилност и просперитет в държавата?
Споменахме стабилността. Професионалните протестиращи и фейсбуук-титаните на мисълта вече взимат на подбив тази дума. Но не е ли логично да търсим именно стабилност и прогрес?
И отново стана дума за логиката... Макар в ненужната истерия с Истанбулската конвенция да няма логика, не трябва да спираме да я търсим по принцип. И да й се доверяваме.
Логиката ще покаже кой какъв е. И за какво се бори.
Само логиката в политиката може да покаже кой е на страната на хората.