Непобиращото се в границите на разума изявление на президента Румен Радев, че парламентарната република атрофира, направено на пресконференция по повод една година от встъпването му в длъжност, би могло да е
връх и апотеоз на безотговорното дърдорене
Такова доста често се практикува от високопоставени военни у нас, които в огромната си част не са мръднали в мисленето си от 50-те години.
Командирът в армията ни по традиция говори на строените, следователно не можещи да избягат панически свои подчинени, поразителни глупости. Много често на тема международното положение…. Вероятно затова на военните то им е толкова ясно. Мога да ви разкажа много случаи, но ми става гадно като се сетя и ще се въздържа.
Или поне на мен много ми се иска изявлението на президента Румен Радев да е израз на този неизкореним шапкарски рефлекс, но то изглежда е и нещо много повече. С него той на практика прави заявка за президентска република. А може някои да сънува и
генералска монархия а ла Решетников
Такова нещо държавен глава досега никога не си е позволявал да каже и това изявление наистина премина всички граници на допустимото. Дали това е случайност, при положение, че „здравите“ сили и всичките им резерви видимо са мобилизирани, за да създадат хаос и политическа криза в страната председател на Европейския съвет?
„На кого е изгодно“, би попитал Сталин.
Той винаги е стигал до отговора. И в този случай това не е трудно… Но ще стигнем и до вожда на всички времена и народи, сега за президента наш…
Доскорошният военен Румен Радев недвусмислено си направи устата за президентска република. И си я направи не чрез някой друг, както изисква елементарното възпитание, а лично, в качеството си на президент, което говори за тотално „главозамайване от успехите“, ако трябва да използваме антиговора на соц стилистиката.
Президентската република принципно не е лоша идея, ако не това място не сядаха и такива като Радев. И в това е главната опасност, както стана кристално ясно през последната една година.
В СССР едно време на този симптом, който е обхванал генерала, му викаха бонапартизъм.
Целият коментар прочетете тук