Красимир Кънев завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1986 г. защитава дисертация върху естетическата теория на Херберт Маркузе. Специализира права на човека в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. През различни периоди преподава естетика, социология на културата, критическа теория и социология на правото в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За кратки периоди от време преподава и в няколко университета в чужбина.
Кънев участва активно в дейността на неформалните организации в последните години на комунистическия режим. Член е на „Комитета за екологична защита на град Русе“, на „Екогласност“ и е говорител на създадения от Любомир Собаджиев „Комитет 273“. В периода 1989-1991 г. е член на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от „Екогласност“. В периода 1990-1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента Желю Желев в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси.
Кънев е един от учредителите на БХК през 1992 г. В периода 1992-1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. — негов председател. С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета. От 1998 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище Виена, Австрия. От 2005 г. е член на борда на Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания, а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията, а от 2007 г. е член на борда на Европейския център за правата на ромите.
Защо Истанбулската конвенция, предизвика толкова дебати в обществото?
Съпротивата срещу Истанбулската конвенция бе провокирана от определени обществени кръгове, част от които са участници в международни крайно консервативни мрежи, които се противопоставят принципно на глобалните тенденции, свързани с преодоляването на доминиращия стереотип на патриархалното семейство с традиционната роля на жената в него, както и на дискриминацията срещу ЛГБТИ хората и техните общности. Такава е асоциация "Общество и ценности", които направиха кампания срещу конвенцията заедно с няколко други присъдружни организации. На интернет сайта на тази асоциация четем, че тя е член на Световния конгрес на семействата, базирана в САЩ крайно консервативна група, която някои наблюдатели определят като "анти-ЛГБТ ектремисти" и поддръжници на репресивни мерки срещу хората с различна сексуална ориентация, в това число в Уганда, Русия и Нигерия. Към пропагандата на тези НПО се присъединиха ВМРО и други националистически групи, както и привличащи общественото внимание коментатори, някои от които са готови да изкажат мнения по всякакви обществени и правни проблеми независимо от това дали имат необходимата компетентност.
Как Българския хелзинкски комитет „чете“ текстовете в нея? Има ли нещо, което е неизпипано или притеснително?
Критиците на Истанбулската конвенция привидяха в нея пропаганда на правата на транссексуалните, признаването на "трети пол" и на еднополови бракове, възможност за посещаване на дамски тоалетни от мъже, които свободно определят пола си, както и права на спортисти-мъже да участват в състезания между жени. Всъщност, нищо такова в конвенцията няма, това са неща изцяло извън нейния предметен обхват. Нейната цел е ясно определена - да защитава жените от всички форми на насилие. От обявяването си за присъединяване до сега тя е ратифицирана от държави (сред тях Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Кипър, Румъния, Грузия), в които подобни проблеми никога не са стояли на дневен ред, а в немалко от тях дори има конституционни забрани за сключване на еднополови бракове. Нито една от държавите, които вече са я ратифицирали, не е направила декларация или резерва в тази посока.
Но преводът на конвенцията, който бе поместен на сайта на Съвета на Европа, дава известно основание, особено на тези, които не са прочели оригиналните текстове, да й приписват други цели. Основната грешка е в чл. 3в при определянето на „пол“. Това определение, което е със строго определено значение за целите на конвенцията и различно от това, което е възприето в някои академични среди и теории, всъщност се отнася до „социален пол“, с който термин в българския текст на чл. 4 е преведен термина „gender“ от английския оригинал и „genre“ от френския оригинал. Погрешният превод създава впечатление, че Истанбулската конвенция разглежда биологичния пол като социален конструкт. Това някои недобросъвестни критици на конвенцията тълкуват като налагане на нашата страна на задължение да признае възможността едва ли не всеки да избира пола си според моментните си потребности.
Терминът „gender“, или както е преведен на български език „социален пол“, има важно значение в конвенцията, а ангажиментите, свързани с него, макар да нямат нищо общо с признаване на права на транссексуални хора, на „трети пол“ или на еднополови бракове, са един от важните жалони в развитието на международното право за правата на човека. Чрез това понятие конвенцията определя задълженията на страните да преследват и наказват насилията, на които жените са подложени поради това, че обществото им е предписало определени социални роли или поради това, че те искат да се отклонят от тези „роли, поведения, дейности и характеристики“, свързани с устойчиви обществени очаквания.
Миналата седмица организирахте демонстрация в подкрепа на ратифицирането на конвенцията. Бяха ли чути аргументите ви?
Демонстрацията всъщност бе организирана от голям брой неправителствени организации, някои от които активно се застъпват от години за ратифицирането на конвенцията. Те, разбира се, не могат да преглътнат съпротивата срещу нея, която почива на изцяло ирационални основания. Зад ратификацията й стоят огромен брой НПО в България. И те не са готови да се примирят с разпространяваните недомислия и инсинуации, които целят да жертват влизането в сила за нашата страна на този важен международен договор в името на популистки съображения.
Мисля, че нашите аргументи започнаха да се чуват все повече в публичното пространство. За това допринесе демонстрацията, но също така и другите застъпнически инициативи. Голяма част от неправителствените организации планират допълнителни инциативи както самостоятелно, така и в коалиция със свои съмишленици. Следващата седмица в Народното събрание се организира широка публична дискусия, в която много НПО възнамеряват да участват.
Има ли политически борби зад текста? В БСП явно се оформиха два лагера с различни мнения по текста на документа...
Позициите на някои политически сили се формираха на популистка основа, черпейки от хомофобските и трансфобските настроения в българското общество. При това без конвенцията да дава каквито и да е основания за това. Някои от изразените критики на конвенцията в средите на БСП не правят изключение. Като ги слуша човек си мисли как Август Бебел и Клара Цеткин биха се обърнали в своите гробове. Те също така са в очевидно противоречие с позициите на Партията на европейските социалисти, с идеологията на цялото световно социалистическо движение, което допринесе толкова много за равноправието на жените. Днес социалистическите и социалдемократическите партии са основните радетели за ратифицирането Истанбулската конвенция както на национално ниво, така и от Европейския съюз.
Струва ми се, че в ръководството на БСП в момента тече идеологическа преориентация - от прогресизъм и интернационализъм към популистки национализъм и ксенофобия. Това се вижда и от нагласите в тяхната коалиционна политика, която във все по-голяма степен изглежда насочена към националистически партньори. Ако тази тенденция продължи и се задълбочи, не искам да мисля в какво може да се изроди БСП. От друга страна, имаме кръга около Сергей Станишев, който съвсем ясно заяви какво трябва да е истинското социалистическо отношение към Истанбулската конвенция. За съжаление, той засега е единственият, който открито определи решението на Националния съвет на БСП като "политическа грешка". Силно се надявам тази последната тенденция в БСП да надделее. Ако това не стане, не виждам причини занапред БСП да продължава да се нарича социалистическа.
Как ще коментирате думите на Светлана Шаренкова в сайта „Епицентър“, според която „зад Истанбулската конвенция застанаха предимно хора с кариерни интереси в Брюксел или мотивирани от закъсняла битка за еманципация“ и „джендър” измишльотината няма как да мине! Тя няма никаква почва и сред българското общество като цяло“?
Истанбулската конвенция е договор на Съвета на Европа. Не знам дали госпожа Шаренкова си е дала сметка за това когато говори за "кариерни интереси в Брюксел". Европейският съюз няма никаква роля в нейното прилагане. Зад конвенцията стоят преди всичко интересите на българските жени, които са жертви на насилие. Те са много и това е нейната реална почва сред българското общество. "Джендър" перспективата, която конвенцията поставя в своята основа е ключова. Що за политическа и правна грамотност да наречете това "измишльотина" след като зад нея е застанала цяла Европа, включително по-голямата част от държавите, които не са членки на Европейския съюз? Без да има каквото и да е общо с "третия пол" и с посещението от мъже на дамски тоалетни, „джендърно-базираното насилие“ в тесния смисъл на думата е аналогът в конвенцията на „престъпленията от омраза“, които други международни документи свързват с насилията срещу етнически и религиозни групи. Тази перспектива отсътва от предложенията за изменения в законодателството на Националния съвет на БСП.
Говореното за Истанбулската конвенция наподобява в голяма степен материалите в тролски сайтове и говоренето на проруски настроени фигури за европейските ценности като заплаха за християните и хетеросексуалните. Трябва ли да има подобно делене и опитва ли се някой да вкара риториката в друг ценностен коловоз?
Говоренето за Истанбулската конвенция като налагаща задължение на нашата страна да признае "трети пол", еднополови бракове и възможност на транссексуални мъже да участват в спортни състезания с жени, за каквото четем не само в писанията на троловете, но и в официални изявления, е като "кървавата клевета" срещу евреите - нещо, което е изцяло лишено от основания и цели нейното дискредитиране. Ратификацията на конвенцията не заплашва нито християните, нито хетеросексуалните. Иначе би било трудно да си представим как тя е вече ратифицирана от толкова много консервативни страни с доминиращи християнски мнозинства. Би било ужасно ратификацията на конвенцията да се отхвърли у нас с аргументи, заимствани от тролски сайтове.
Какви са реалните мащаби на проблема с насилието срещу жени, който Конвенцията засяга? Какво показва практиката на БХК?
Конвенцията засяга сериозни проблеми със защитата на правата на човека в България. Насилието срещу жени е широко разпространено в нашата страна. Според различни изследвания между една четвърт и една трета от българските жени са били жертви на насилие. При това тези изследвания отчитат физическото и сексуалното насилие, а не насилието така, както е дефинирано широко в Истанбулската конвенция. Ако тези изследвания започнат да отчитат и насилието под формата на заплахи, преследване, принуда или лишаване от свобода, делът на жените-жертви би се увеличил значително. Нашата практика показва едно неадекватно правоприлагане, което не успява да защити жените дори от насилието, което е очертано в българския Наказателен кодекс твърде тясно. У нас липсва и това, което конвенцията изисква - интегрираният подход, включващ превенцията, защитата и подпомагането, както и наказателното преследване на това насилие във всичките му форми. И, разбира се, независимият външен мониторинг от наднационален орган, който конвенцията установява; мониторинг, който, използвайки единни стандарти да ни покаже какво сме постигнали и какво не правим както трябва.
Въпреки публичния дебат, като че ли мнозинството от хората не са прочели текста на документа. Какво е най-важното, което трябва да знаем за Истанбулската конвенция?
Истанбулската конвенция е договор-жалон в международното право за правата на човека. Тя има най-малко четири важни приноса в неговото развитие:
На първо място, това е единственият международен договор, който възприема интегриран подход към насилието срещу жените. Той обхваща превенцията, защитата и подпомагането, както и наказателното преследване на това насилие във всичките му форми; предвижда роля на различните институции, ангажирани с борбата срещу него, както и на неправителствените организации, и изисква от държавите членки да определят специален държавен орган, който да отговаря за координирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките в тази сфера.
На второ място, насилието срещу жените в нея е дефинирано широко и включва разнообразни форми. То не се свежда само до домашно насилие, а включва и джендърно-базирано насилие. То е както физическо, така и психологическо и включва не само актове на физическо нападение, но също така и заплахи за такива актове, принуда и произволно лишаване от свобода.
На трето място, конвенцията предвижда предприемане на широк (безпрецедентен в международното право) спектър от мерки за защита срещу насилие над жените в трите сфери: превенция, защита и подпомагане и в материалното право (гражданско и наказателно). Тези мерки са както законодателни, така и административни, образователни, социални и миграционни.
На четвърто място, конвенцията предлага някои напредничави законодателни решения, с които държавите членки (включително България) следва да съобразят своите законодателства. Такива са например мерките в сферата на обезщетяването на жертвите (държавите се задължават да изплащат обезщетение когато такова не може да се получи от други източници); криминализирането (изисква се криминализиране на редица деяния, свързани с широко разбираното насилие); забраната на извънсъдебно решаване на спорове за редица предвидени в конвенцията престъпления; преформулиране на давността (давностните срокове за някои деяния започват да текат след навършване на пълнолетие на жертвата); възможност на жертвата-чужденка да придобие статут на пребиваване самостоятелно и др.
Извън казуса с този документ – какви са приоритетите в работата на Българския хелзинкски комитет за 2018-а?
2018 г. започна бурно за нас около Истанбулската конвенция. Този проблем ще ангажира нашето застъпничество още известно време. Наред с това сме ангажирани с няколко важни проекта, свързани с внедряването у нас на европейските стандарти за правна защита на обвиняеми и подсъдими в наказателния процес. Възнамеряваме да поддържаме и нашите програми за защита на уязвимите групи в българското общество - етнически малцинства, деца, психично болни, бежанци, лишени от свобода. През 2018 г. предстои прегледът на задълженията на България по два ключови международни договора за правата на човека - Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права. И по двата тези механизма възнамеряваме да подготвим алтернативни доклади в съответните договорни органи и да участваме в обсъждането. Наред с тези планирани дейности ние сме готови да реагираме на ситуации, каквито българското общество и българските политици могат да ни поднесат. Това могат да са обществени напрежения, като например това около бежанската криза, законодателни изменения и действия на български институции.