Трагедията в Нови Искър разтърси държавата още в първите дни на Новата година. За едно семейство пожеланията за здраве и късмет останаха просто думи без смисъл. Две фамилии са почернени.
Шесторното убийство шокира и всички здравомислещи хора в страната. Това е първото престъпление от такъв мащаб, което съвременната история на страната познава. Вече се развиват различни версии, но която и да се окаже достоверна – няма да върне отнетите животи.
След трагедия като тази, някои въпроси ще получат своя отговор. Но следват други, върху които е редно да помислим.
Какво се случи всъщност в Нови Искър?
На първо място – падна една бариера в обществото. Доскоро само можехме да сме щастливи, че за подобни случаи чуваме в новините от чужбина. Но да решиш да отнемеш шест човешки живота и да убиеш куче – това говори за нова степен на оскотяване. За нова степен на поставянето на личността над закона.
Забравете побоищата по магистрали или мутренските мелета в някои дискотеки. Вече говорим за масово убийство. В крепостта на едно семейство. Дръзко и с особена жестокост. Според една от версиите – за отмъщение.
Забравете религията или смисъла на коледните празници – явно някой може да загърби принципите и ценностите, които те проповядват и в навечерието на Нова година да извърши такова престъпление.
Факт е, че вече имаме проблеми в общуването помежду си. Все по-трудно понасяме критика, неодобрение или определени аспекти от живота. И това също ни прави склонни да проявим агресия.
На второ място – някои колеги отново минаха по ръба на Етичния кодекс на българските медии. Там има следния постулат: „Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“ Интервютата с роднините на убития приятел на Нанси някак не са в тон с медийната етика.
В Кодекса също така пише: „Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.“ Напук на това темата бе разгледана до най-малкия аспект. Журналисти намериха тефтерче, вероятно на убитата Кети, което предадоха на полицията. Но преди това подробностите от него бяха грижливо запечатани от камерите. А какво да кажем за поемното лице, дало подробности за джипа и убитата жена? Или за кмета на Луково, който разказа на медиите, че в момента в селото му има спецакция? Къде е отговорността на медиите да са сдържани и да не пречат на разследването, разкривайки и на самия убиец как върви то?
Сега пак ще обвиняваме, посочваме с пръст. Ще се леят статуси в социалните мрежи и експерти ще продължат да дават мнение за всеки аспект на казуса. Но истината е, че освен трагедията, в Нови Искър се случи още нещо – видяхме колко слабо и неадекватно е обществото ни.
За да убиеш шестима, плюс куче – държавата не е виновна. Не са виновни и политиците. Всичко е въпрос на ценности, възпитание и морал. А когато тези неща липсват – това е проблем на всички. Вината също е споделена.