Днес в Парламента се разиграха поредните грозни междупартийни битки. Поводът - дебатите за наложеното от президента вето върху иновативните молекули. Както едни колеги отбелязаха в кулоарите - днес имаше преброяване на политиците със здравословни проблеми.
Пред Народното събрание имаше и протест на представители на пациентски организации. В целия дискурс по темата се противопоставяха икономически с морални доводи, говори се за фармацевтични лобита и интереси.
На пръв поглед преодоляното вето е решение, което може да отнеме още от оскъдната надежда на тежко болни хора. Но отнякъде здравната реформа трябва наистина да започне. И това няма как да е леко за всички.
През последните години се случваха редица промени в системата на здравеопазването. Кои успешни, кои - не. И тук, както във всяка социална сфера потърпевши са най-уязвимите.
Въпреки това трудните решения трябва да се подкрепят, за да можем да извървим трудния и болезнен път на реформа и подобряване. Важи за здравеопазването, важи за цялата социална сфера. В последните години като че ли сме свикнали да сме съдници на всичко и всеки. Но каквито и да са политиците у нас едва ли има такива, които умишлено и осъзнато искат да доведат до смърт някого. И тук партийните цветове нямат значение.
Всъщност политическите борби не трябва да имат място, когато се взимат трудни решения за по-добра перспектива. Трябва всички да са единни - различните власти, но и различните парламентарни групи. Вместо това днес лични съдби станаха заложници на политическа битка. А това е далеч по-притеснително от темата дали опозицията ще иска вот на недоверие към правителството по време на Европредседателството.
Крайно време е да има доктрина. За докторите, пациентите, счетоводителите... за всички. И по някои теми партийните и икономическите интереси да останат на заден план. Иначе редица българи ще продължават да търсят надежда в “Българската Коледа” и други дарителски кампании, вместо да я намират в родното здравеопазване...