Корнелия Нинова смаза вътрешнопартийната си опозиция. Това бе първото впечатление от конгреса на БСП.
По-дълбок прочит на случилото обаче показва, че Нинова може и да е спечелила тази битка, но я чака кървава война. Защото за първи път конгрес се използва за явна саморазправа с вътрешната опозиция.
БСП е колективна партия - вътрешна опозиция винаги е имало, независимо кой е начело. Така беше при Първанов, Станишев и Миков, така е при Нинова и така ще бъде и при този, който я наследи.
Именно различното мнение и правото на критика отличават БСП от останалите партии и я правят демократична, а не авторитарна.
Разликата обаче е, че докато
Първанов и Станишев се опитваха да намерят баланс между лобитата и кръговете в партията, а Миков тръгна по-остро към тях (и затова изкара само 2 г.), Нинова направо изрови томахавката.
Както се шегуват с лидерката си на “Позитано” 20 - “И на празно поле да пуснеш Нинова, тя пак ще си намери враг.” Което прави партийното ѝ бъдеще не особено светло. Соцлидерката си отвори много фронтове.
Целият коментар вижте тук.