От една седмица какви ли не хора се опитват да извлекат дивиденти от нападението в Асеновград. В България етническата карта е толкова популярна, че понякога си мисля, че всеки политик я носи в джоба си. Сякаш им се дава още преди избори, за да се употреби в нужния момент. Чудя се защо веднъж завинаги не махнем от сградата на Народното ни събрание лицемерното „Съединението прави силата“ и не го заменим с „Разделяй и владей!“, което ни пасва далеч повече.
Ние сме общество на разделените, от както се помня. Учителите искат по-високи заплати, а някой изкрещява „Те не заслужават, дайте на лекарите.“, излизат лекарите и всички останали групи в хор „Ама защо на тях, а не на нас?“. Хомосексуалните с протест, хетеросексуалните - с контрапротест. Русофилите срещу американолифилите, и т.н., и т.н. Важно е да се мразим, важно е винаги да сме „ние“ и „те“. Ние сме добрите, те-лошите, като в анимационен филм за 5-годишни, като в глупав булеварден роман. Не е нужно да се мисли задълбочено, просто избиваме злите и света става прекрасен.
В най-голяма степен това важи, разбира се, в отношението ни към хората с различен етнос и особено, когато става дума за роми. Дали те ще са от страната на извършителите или на жертвите, напрежение винаги има и то по традиция се употребява по предназначение. Някой организира протести, които прерастват в опити за саморазправа и яростно насаждане на противопоставяне.Важно да се харесаш на електората си и да им засвидетелстваш, че ти си от "тях" и заедно ще спечелите срещу друте.Все пак не се знае кога пак ще има избори, а те така се печелят. Няма значение, че след затихването на глъчката и след като си заминат партийните лидери и техните яростни привърженици от всички краища на страната, местните (всички) ще трябва някак отново да се научат да живеят заедно. Това са подробности.Ефектно е на висок глас да крещиш пред медиите, че те-ромите са такива и тормозят нас българите и ако ние не ги поставим на място, ще ни превземат. Това е пъкленият план на американците, а защо не и на марсиянците. Хора, осъзнайте се, нека говорим сериозно и най-вече, нека не оставяме разни политиците да използват емоциите ни и да ни превръщат в стадо, което тръгва по команда в показаната посока.
Слушах изказване на прокурора по делото, който разказа как при сбиването в ромската махала някой пуснал слух, че едно от техните момчета е убито и това предизвикало всички да се вдигнат и да отидат пред болницата. От началото на седмицата подобни фалшиви заплахи се разменяли и в двете посоки. Те ще избият нас, ние тях и хайде сега да видим кой кого! Само на мен ли това ми се струва обидно елементарно? Интервюирана жена от Асеновград, участвала първите дни в протеста, заяви, че вече не се включва, защото той е станал етнически, а не това била целта. „Всяко стадо си има мърша.“ –каза друг от живеещите в града. Тези хора, макар и малцинство, ми връщат вярата в здравия разум. Споделиха как имат приятели роми и че повечето от тях работят и са добри хора.
Всъщност, в казуса в Асеновград говорим за престъпление. Група младежи нападат деца от спортен клуб. Това, разбира се, е ужасно. Следва всички замесени да бъдат съдени и да понесат предвиденото в закона наказание. Има незаконни постройки – добре, нека се съборят. Защо обаче непременно трябва да използваме това за да се разделяме? Всички ще кажете, че е очевидно, че има проблем с ромите, пред който не можем да си затваряме очите. Факт, така е. Има и винаги ще има, докато те са те, а ние сме ние. До момента, до който не осъзнаем, че ромите са български граждани точно толкава, колкото и етническите българи, казуса ще стои. Проблемът с ромите е проблем на държавата ни, която десетки години не успява да ги интегрира. Даването на социални помощи и привилегии не помага – нито на тях, нито на нас, то е само повод за поредното разделение. Решението за мен започва от въпросното мото, сложено на сградата на парламента „Съединението прави силата“, приведено в действие.
Ние, всички ние, сме общност и когато част от нас има проблем, следва заедно да го разрешим, защото утре той ще засегне и нас. Трудностите на Вуте ни чакат зад следващия ъгъл, затова инстинктът за самосъхранение изисква да му помогнем. И да, пътят не е лесен, не е като да събереш група хора, които да щурмуват махалата и да пребият, когото хванат, защото това ще продължи до безкрай. Освен гражданска война, по този начин друго не можем да си докараме. Другото, другото е образование. Изисква години усилия и резултатите щи ги видят няколко поколения след нас, но цивилизацията е доказала, че това е най-сигурния начин. Нито боя, нито убийствата, нито доживотният затвор ще помогнат. Ромите трябва да бъдат мотивирани да пращат децата си на училище. За целта е необходима работа и с родителите, и с техните наследници от най-ранна възраст. Нужни са занимални за 4-5 годишните, които трудно говорят на български. Такива вече има, но те все още са изключение и са дело на благотворителни организации. Може би ще ви учуди фактът, че тези места са посещавани от доста деца и с тях се постига значителен напредък. Докато обаче това не стане национален приоритет, винаги ще си живеем между два бунта, дотогава, докогато не се избием до крак или, докогато някой не победи, за да изгубим всички като общество.