Напоследък често чувам, че пътищата за младите хора са затворени в България, че успехът е навсякъде другаде, но не и у нас.
От друга страна, се прокрадват възможности със странни имена, дори политиците ги употребяват непрекъснато, често без да знаят точното им значение.
Startup преведено на български означава стартираща компания. Да, но тогава защо не ги наричаме стартиращи компании? Много просто, Startup-ите имат една особеност - те са фирми, които започват активността си на пазара с нова идея, те я въвеждат в практиката като иновация. Независимо дали става въпрос за нов продукт или за нова услуга. Най-общо казано - Startup-ите са иновативни компании. Като най-типични са IT фирмите, защото много добре виждаме колко бързо и бурно се развиват те в последните години - независимо дали става дума за софтуер, за смартфони, за таблети или в друга гранична сфера на съвременните технологии. Вземете Google maps - сега човек може виртуално да отиде, където си поиска чрез този продукт, който е започнал да си пробива път именно чрез Startup.
Разбира се, младите предприемчиви хора с нови идеи, които са решени да успеят в повечето случаи нямат нужните средства, за да развият в мащаб новия си продукт. И тогава идват големите компании, които проявяват интерес и купуват проекта на амбициозните новатори или част от него - за съвместна разработка и производство. Не говоря само за ситуацията у нас, а за глобалния свят на изобретенията, там граници действително няма.
Не е никак маловажен и въпросът за защитата на реализираната идея. За съжаление, няма универсално решение. Не казвам нищо ново, но животът е борба, ако си решен да пробиеш с идеята си - го правиш. Рискът винаги съществува, примерите са много - или успяваш, или някой по-комбинативен открадва идеята ти. Иначе чисто юридически защитата е уредена с патентите, макар че и там няма абсолютна гаранция. Но пък те осигуряват известна сигурност. Тези патенти се заплащат, но, според мен, това не е най-важното.
Знанието в съвременното му разбиране като смес от наука и технологии е обществено благо, макар че се придобива от отделни, частни лица. За да се стимулира този процес развитите общества предлагат механизма на патентоването - така се гарантира поне за известно време защитата на автентичната идея, новия продукт или новата услуга. Няма опция откривателят за вечни времена да притежава своето откритие. Би било наистина смешно - все едно да искам днес разрешение от Питагор или неговите наследници да му използвам теоремата. Това е абсурдно. Всички тези изобретения в един момент стават обществено благо.
Добре е да го проумеем, за да не таим илюзии - на хората с идеи се дава само известен период, самият откривател за определено време става монополист, за да може да получи максимална облага от своя евристичен продукт или услуга. Но това не е завинаги.
Не мисля, че патентите са толкова скъпи. САЩ, мисля, че са на първо място в света по брой патенти, но има и обратните примери - известни марки, които изобщо не са си патентовали продуктите и ги пазят в пълна секретност. Доколкото знам Кока-Колата не е патентована никъде и няма да бъде. Защото патентоват ли я - ще им я откраднат, да, с малки, дори козметични промени в количеството на съставките и пропорциите, но ще го направят. Ето, затова казвам, че патентоването е временно предимство.
Бих посъветвал младите хора, ако им хрумнат ценни идеи или вече работят по даден прототип - по най-бързия начин да го въвеждат в производство като продукт. За да могат да използват стратегическото си предимство пред евентуалните си конкуренти, които ще се доберат до тяхното откритие по един или друг начин - като го купят и разглобят или само по показателите, които конструкторите, примерно, са дали за продукта си в интернет, където го рекламират на потребителите.
Но когато тези млади, предприемчиви хора започнат да произвеждат новия си продукт, макар и в малка серия - тогава те започват да стават интересни. Точно тогава голямата компания може да прояви интерес и да купи фирмата и марката им. Разбира се, голямата компания може да открадне продукта ,да го префасонира, но такива като нея, общо взето, държат на името си и не им липсват достатъчно пари, за да го купят, за да проявят бизнес етика.
Затова младите хора с дух и идеи изобщо не трябва да се страхуват , а да реализират потенциала си, а не да го крият, подвластни на различни колебания. Това е рецептата - бърза реализация на идеята: или чрез собствено производство или като продадат документацията и прототипа.
Самият аз преподавам на студентите курс за стартиране на високотехнологичен бизнес и ги питам често - кажи каква ти е идеята, имаш ли изобщо такава. Действително чувам и това: не искам да я съобщавам, защото ще ми я откраднат. Е, на такива им казвам: няма да ти я откраднат, защото една идея е ценна, когато се реализира. Иначе всичко остава на ниво мечта. И един сред хиляди я осъществява, нали?
Всяка иновация има две страни, живеем в дуален свят - едната е позитивната, другата - негативна. Примерите са много - при ядрената енергия е очевидно, че има ядрени бомби, но има и ядрени централи. Зависи кой как използва, за какви цели дадена иновация. Има много стар пример - с ножа. Той е известен на човечеството като технология от древни времена за рязане на нещо, но това рязане може да бъде на хляб, може да бъде и на глави.
Затова изобщо не е за пренебрегване морално-етичната страна на новите технологии във времената на Четвъртата индустриална революция, на постиндустриалното общество.
Не плаша никого, но ако ние, като хора, изпуснем този момент от контрол новите технологии, дори в тяхното моментно състояние, могат да унищожат човечеството.
И, все пак, да се приземим в собствената ни страна - струва ли си един млад човек, с идеи, да им се посвети тук, в България?
Признавам - не виждам проблеми за реализацията на младите хора в страната ни, противно на много други, които твърдят, че у нас нямало условия. Моето мнение е, че този вид скептицизъм непрекъснато се опровергава от успешни млади български предприемачи. Не искам да давам конкретни примери, за да не се изтълкува като реклама, но фирмите и имената им са вече широко известни, част от тях - на световния пазар. За тях българския пазар е малък, но активността им е тренировка, за да излязат на глобалния.
Изобщо не приемам обясненията на вечно мрънкащите, че държавата им пречела - на кого, защо? И какво искат такива хора - държавата да им поддържа бизнеса ли, да ги пази от рискове ли? Ами тогава какъв частен бизнес ще бъде това? Да се хванат на държавна работа и тогава ще се свърши теглото им, няма да има рискове, но няма да има и повече пари и предизвикателства.
Когато говорим за нагласата към света и за готовността на един млад човек, който е в началото на своята кариера като специалист и иска да реализира уменията си, се сещам за разликата в подхода на обикновения американец и на българина. Ако аз предложа на нашенеца да направим нещо първата, традиционна реакция е „няма да стане”. Ако, обаче, същото предложа на американеца, той няма да се замисля много и ще каже: „Just do it!”, „Направи го!” Това е огромна разлика - едната реакция е позитивна, другата е ограничаваща, признак на съмнения и бездействие. Защото, когато ти смяташ, че нещо няма да стане - то не става. А ако кажеш, че то ще стане - може и да стане.
Неуспехът е ментален, той първо се залага в мисленето. А който иска да успее, на първо място трябва да си промени мисленето, да го направи позитивно - това е моят съвет. И това е предпоставката да се случват нещата, гаранции давам! /БГНЕС
------------------------
Проф. Георги Чобанов, икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.