Аз бих казал, че тя се прояви като - soft power diplomacy. Дипломация на меката офанзива, която символично започна с визитата си в централата на НАТО и ЕС в Брюксел, премина през визитата на външния ни министър в Гърция и в крайна сметка на премиера Зоран Заев, придружаван от висока македонска делегация в София, и срещата с Бойко Борисов, която изпраща едно символично послание за добросъседство.
Според мен това е първият елемент - добросъседство към Гърция и България, който има за цел да докаже, че Република Македония спазва принципа на добросъседство, заради който бяхме блокирани в НАТО от страна на Гърция. Второто нещо, което показа тази визита, е нейният принос към регионалната стабилност, защото от изключителна важност е ролята и значението на една стабилна Македония и в добросъседски отношения с България и Гърция. Третият елемент е приносът и приятелското обръщение към Атина и София за евроатлантическите ни амбиции.
Свободно може да кажем, че с тази си визита правителството на Зоран Заев доказа, че повече няма да робува на миналото, на каквито случаи бяхме свидетели от страна на няколко правителства след обявяването ни на независимостта до днес. Правителството му гледа към бъдещето и си мисля, че по този начин, чрез положителен дух, ще се стигне до сбилжаване на отношенията преди всичко с България и в същото време ще бъдат преодоляни, бих казал, повече иконографските отколкото истинските проблеми, които съществуват между Скопие и София.
Именно поради тази причина тази визита е изключително важна. Да не говорим и за това, че България ще председателства ЕС, където вярвам, ще помогне на Република Македония тя де се фокусира с по-голям интензитет към ЕС и НАТО.
По отношение на коментарите за честността на България, за общото празнуване на Илинден мисля си, че това е единственият начин за преодоляване на иконографските проблеми. След като Хелмут Кол и Франсоа Митеран се хванаха за ръка пред жертвите на фашизма, защо днес Заев и Борисов да не се хванат за ръце, когато ще празнуваме Самуил и Илинденското въстание. Става въпрос за събития от преди век и това трябва да бъде преодоляно. Европейската идея и европейските ценности не търпят подобни дребнави съперничества, както и тълкуването на определени събития от историята, като съдбоносни. Трябва да се сложи точка на подобна практика.
От една страна имаме, според мен, отрицателни коментари продиктувани от чиста завист от страна на ВМРО-ДПМНЕ, защото на практика социалдемократът Зоран Заев им отне запазеното "пространство" за печелене на точки. Но, да не забравяме, че една част от екипа на ветераните от СДСМ също реагира с определен скептицизъм и недоволство от тази гъфкавост на този съвременен политик.
На практика Заев по много неща напомня на македонската версия на Емануел Макрон, независимо от факта, че сравнението изглежда неправилно. Той обаче доказа широта, дълбочина, кураж, упоритост, но и човешка мекота и дълбочина. Много е важно в този момент на Балканите да имаме подобни политици, които ще успеят да се наложат, чрез тази мека дипломация и чрез убеждения и приятелство. Всички ще бъдем щастливи, когото това ще го има и в останалите държави от региона и поради тази причина съм оптимист, че това, което прави Заев, може би ще бъде използвано и неговият пример ще бъде последван и от останалите лидери на Балканите, където има открити въпроси.
--------------------
Нано Ружин е бивш македонски посланик в НАТО. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС