Народното събрание отхвърли на първо четене с 98 гласа „за”, 121 – „против” и 1 – „въздържал се” внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс, които предвиждаха въвеждането на мажоритарния вот в два тура.
Такива са фактите. Отвъд тях остават интерпретациите, които всеки е свободен да прави. Като един от онези около 2 000 000 човека гласували с „да“ на трите въпроса или поне на един от тях в Референдума, иницииран от Слави Трифонов, мога да кажа, че аз лично се чувствам изиграна. Изиграна, като някой, който е пуснал гласа си в подкрепа точно на тази мажоритарна избирателна система, която повечето социолози и политици се надпреварваха да ме убеждават колко е ужасна. Тук обаче, не става въпрос дори за това добра или лоша е тя, а за принципа.
Преди всички избори медиите упорито ни внушават, че само упражнилият правото си на глас следва да изказва претенции в последствие и да търси отговорност. Това, вероятно е така, но каква е стойността на това право, след като 2 500 000 души изразиха мнението си (независимо подкрепящо или отхвърлящо предложенията в Референдума) и то отиде по дяволите в полза на онези 3 500 000, които предпочетоха да бъдат пасивни? Отговорност от кого да търсим ние, загубилите в играта „Тука има, тука нема" мажоритарна избирателна система?
Политиците си поиграха с нас на доброто и лошото ченге - едните дават, другите днес искат, утре не, а вдругиден зависи как ще излезе сметката. Важно е да върви алъш вериша. ГЕРБ формално бяха „за“, защото знаеха, че няма да мине, „Воля“ подкрепи по същата причина и Марешки си направи евтин PR, обяснявайки от трибуната, че съзира страх. ДПС извиваха ръце с изненадваща подкрепа, която оттеглиха в последния момент, за да докажат, че наистина живеем в песента „Нема такава държава“.
Явно, няма и такъм референдум, няма и такива 2 000 000 души. Важно е всички да излязат сухи от водата и по възможност да се забрави, че някой някога е искал такова "безумно" нещо като това да избира личности.
Наслушах се на „умни“ обяснения за това колко страшно ще стане, как в Парламента ще влязат само две партии, местни олигарси и т.н. Всички тези логично звучащи доводи до един произтичат от презумпцията, че сме нация от овце, която не е дорасла до там, че да влага мисъл, когато отива до урните. Ако това е така и така ще бъде, то предлагам да върнем комунизма, защото не сме дорасли и за демокрацията, която предполага възможност за формиране на осъзнат избор и отговорност за него.
А колкото до олигарсите, извинете, но нима такива няма и в момента в Народното събрание? Каква е разликата? Тя се състои в това, че тогава поне ще знаем имената им, а сега те са част от анонимните, скрити удобно в морето от 240. Предпочитам да познавам по име Гочоолу Дочоолу и Данко Харсъзина, защото така поне има някакъв шанс да им бъде потърсена отговорност за грешките, отколкото да не знам дори, че съществуват.
Ако ядем ГМО, искам то да е описано на опаковката, защото всяко знание намалява вредата, давайки ни шанс да направим информиран избор и да поемем последствията от него. Аналогично е и в политиката - незнанието отнема шанса да помислим и изберем и дава нов картбланш на Задкулисието.
Ясно е, че мажоритарната избирателна система не е панацея и че личностите ще са пак същите, защото марсианците засега не са проявили желание да дойдат да ни управляват и все пак не вярвам, че ще стане по-лошо. А, дори и да е така, ако мажоритарният избор е Апокалипсис, добре – дайте ни възможност да го изживеем.
Не искам да се превръщам в Марешки, но няма как да не попитам от какво толкова Ви е страх, дами и господа политици? Може би от това, че ще излезете на слънце и че при всеки Ваш провал протестиращите ще могат да крещят и ще искат да замерят с домати конкретно Вас?
Отговорност се носи винаги в лично качество, защото колективната отговорност не е нищо друго, освен маска, зад която се крие колективна безотговорност.
Всичко това обаче няма никакво значение, защото, както се казваше в онази поговорка „Керванът си върви, а кучетата си лаят“, нека никога не забравяме, че същите тези кучета могат и да хапят, ако прекалите.