Дни преди отбелязването на София Прайд и разразилата се дискусия „за“ и „против“, Topnovini.bg реши да ви разкаже история на Илиян. Той е роден и израснал в малък град в България. 20-годишният студент по мода в Нов български университет не крие факта, че харесва мъже. Той е с дълга коса, обича да излиза гримиран от вкъщи и тази година ще се включи за втори път в гей парада.
Първият спомен за срещата със сексуалността при Илиян датира още от най ранната му възраст. Когато е на 5 години той се увлича да гледа снимки на мъже. Отнема му време, за да научи, че интересът му се различава от този на повечето му връстници.
Важно уточнение е, че той израства в патриархално българско семейство, изповядващо традиционните ценности. Всичките му роднини също са хетеросексуални, а собствените си родители определя като консервативни.
В ранната си възраст до него достигат и различни хомофобски изказвания на най-близките му. Всичко това го кара да притъпи първоначалното си влечение към мъжете и да се постарае да бъде „нормален“. Тези негови опити включват срещи с момичета, с които се старае да създаде връзки, които знае, че ще бъдат "добре приети" от обществото.
„Пробвах да имам такива връзки с жени, но не се получаваше и в някакъв момент разбрах, че това не е моето нещо и те просто не ме привличат сексуално, което е важно за такъв тип отношения. На 15 реших да опитам с някой от моя пол, за да знам със сигурност дали съм такъв, или не. Осъзнах, че това е нещото, което винаги съм търсил.“
Студентът разказва, че в началото е бил много притеснен относно това как родителите и приятелите му ще приемат неговата сексуалност.
„Отне ми около година, докато реша дали трябва някой да знае, или не. Това беше година, в която го криех от всички. Баща ми сякаш го прие по-лежерно. Той го осъзна в момента, в който започнах да водя приятелите си вкъщи, не сме имали разговор, в който да му го споделя. Нещата с майка ми бяха различни. Първоначалната й реакция беше доста бурна - разкрещя се, беше емоционално преживяване, но след това бързо го осъзна и го прие. В момента отношенията ми с нея са както преди, даже и по-добри. Това е нещо, което според мен всеки осъзнал се трябва да каже на родителите си, защото те са хората, които са до него, дори да не искат.“
Относно трудностите да бъде приет от околните, извън семейството му, момчето разказва, че повече негативизъм е срещал срещу себе си в столицата, отколкото в града, в който е роден и израснал. Признава обаче, че открита физическа агресия не имало срещу него, въпреки начина, по който се облича и държи навън. Лошото отношение се изразявало преди всичко в неодобрителни погледи и подмятания.
„При мен нещата стоят така, че аз визуално изглеждам по нетрадиционен начин. Не съм транссексуален, но се занимавам с грим и се упражнявам върху себе си, което значи, че аз излизам навън гримиран и до момента, за щастие, не съм имал сериозен проблем с това.“
Изключително любопитен факт е, че Илиян си изкарва прехраната, работейки вечер в бар за скинари в столицата и, въпреки че това влиза в разрез с общите стереотипи, клиентите там в по-голямата си част го приемат добре.
„Някои от посетителите дори са ми казвали: "Не понасям такива хора, но теб бих те защитил." Отивам на работа с грим без абсолютно никакъв проблем и досега не съм имал директна конфронтация с клиенти. Има, разбира се, хора, които по някакъв начин са скандализирани от това, което съм, но никога досега не е имало насилие. Истината е, че негативните погледи към мен вероятно са по-малко, защото аз съм доста андрогенен (притежава мъжки и женски полови белези - бел.ред.) и голяма част от околните не разбират в първия момент, че аз не съм жена, дори и да нямам грим.“
Илиян ще вземе участие за втори път в Прайда.
„ Първият път бях доста притеснен, че много хора ще ме видят, тревожеше ме прекалената публичност, но в интерес на истината приятелите ми го приеха много добре, дори такива, които не знаеха до този момент каква е сексуалността ми. Беше изключително приятно изживяване и е нещо, което препоръчвам дори на мои хетеросексуални познати. Това е фестивал, на който можеш да отидеш и да представиш своята личност.“
На въпроса за това дали хомосексуалността е болест, както все още я определят много хора, Илиян отговаря така:
„Много отдавна хомосексуалността е излязла от списъка с перверзиите, а като болест никога не е била определяна. През вековете се е считала да перверзия, но много отдавна вече не е така, докато агресията и садизмът към хората с нестандартна сексуална ориентация може да кажем, че се причисляват към болестите. Това да харесваш хора от същия пол по никакъв начин не вреди на някого, докато прекомерната агресия, насочена към лица, които по никакъв начин не могат да засегнат твоя личен живот, вреди.“
Относно мнението, че дразни не изборът, а демонстрацията му на публични места и че личният живот не бива да напуска пределите на дома и да бъде показван на публични места, бъдещият професионален гримьор е на мнение, че демонстрирането е нещо, на което сме постоянни свидетели от страна на тези с т.нар. нормална сексуалност.
„Вчера гледах интервю, в което гостите по тази тема, казаха, че хетеро прайда е всеки ден, а гей прайда се случва един единствен път в годината. Хетеро хора виждаме всеки ден по пейките в градинките, по кафенетата, навсякъде – това е нещо, което се демонстрира непрекъснато. Тези като мен с нетрадиционна сексуалност не могат да правят това – от страх как ще бъдат приети от близките си и от обществото. Аз лично нямам такива притеснения, но имам познати, които се крият години наред. Има хора, които са насилвани заради избора им на сексуалност – пребиват ги по улиците, спомняте си случая с убитото момче в Борисовата градина след парада и затова този Прайд е важен. Той помага тази тема вече да не е табу и да няма насилие над хората с нестандартна сексуалност.“
Илиян е категоричен, че ако един ден има свое дете, той няма да скрие от него списъка с възможности, които светът му предлага.
„Единственото нещо, което според мен е важно да възпиташ в детето, е то да се научи да живее с останалите хора, независимо от това каква е тяхната сексуална ориентация, полова и етническа принадлежност, раса и интереси. У децата не бива да бъде създавана и отглеждана непоносимост към определена група от обществото. Трябва да ги научим да живеят извън клишето, извън стереотипа и да харесват или не харесват определени хора заради техните собствени качества, а не зареди принадлежността им към дадена общност.“
Младото момче е убедено, че направеният от него избор си е струвал цената.
„Да се опиташ да живееш по начина, по който обществото ти налага, носи само загуби за теб самия. Смятам, че е дълбоко неправилно да насилваш себе си по някакъв начин и да се мъчиш да промениш това, което си и да заблуждаваш околните, за да бъдат те доволни и спокойни. Това, което искам да кажа на всички млади хора, които сега осъзнават своята различна сексуалност е да бъдат себе си и да разчитат на семейството си. Знам обаче, че това не им дава гаранция, защото има такива семейства, които не могат да приемат децата си такива и биха се отказали от собствената си плът и кръв, за да запазят достойнството си. Аз обаче се питам, ако твоето семейство не може да приеме това, което си, то защо ти е да имаш до себе си такива хора, които не биха те подкрепили безусловно."