Днес извънредно много се говори и пише за сложните отношения между Русия и Запада – и не без основание. Но докато президентът на Русия Владимир Путин играе игри със САЩ и Европа и се опитва да запази своя странен съюз със Сирия и Иран, ние не трябва да забравяме другите страни, които оказват непосредствено влияние върху бъдещето на Русия. Основно внимание трябва да се обърне на пет държави.
Снимка: БГНЕСКитай
Да започнем с очевидното. Русия се надяваше, че нейното обръщане на Изток, към Китай, ще й позволи да компенсира тези инвестиции и търговски връзки със Запада, от които тя се лиши след началото на украинската криза през 2014 г. Според някои оценки санкциите, наложени от САЩ и Евросъюза против Русия, и въведените от Русия контрасанкции само през първата година струват на нейния БВП 1-1,5%. Според прогнози на МВФ в средносрочна перспектива тя може да загуби около 9%. И макар Китай действително да се съгласи да финансира някои руски проекти (в първите шест месеца на 2016 г. размерът на китайските инвестиции се увеличи със 172%), това се оказа недостатъчно да компенсира загубите в ръста и финансирането, провокирани от санкциите на Запада. Ситуацията се утежнява от факта, че Китай така и не призна законността на анексирането на Крим от Москва, на което Русия някога разчиташе.
Но в това е и смисълът: макар Китай да продължава да подписва договори с Русия, Пекин няма да участва в геополитическите игри на Москва. Китай с радост разшири своите делови връзки с Русия сега, когато руснаците – по силата на ограничаването на техните възможности – са принудени да предлагат на Китай по-благоприятни условия и цени. Но установилото се глобално статукво се оказа благоприятно за Китай, поради което Пекин иска това положение да се запази колкото е възможно по-дълго. Русия пък иска положението в света да се промени. Освен това Китай продължава да съперничи на Русия за влияние, особено в Средна Азия. Поради това не си струва да очакваме Русия и Китай в близко време да станат най-добрите приятели. Те могат въобще никога да не станат такива.
Снимка: БГНЕСЯпония
Русия вече много години се занимава с укрепване на връзките с Япония – отчасти за да укрепи своите позиции в отношенията с Китай, отчасти с надеждата, че японските инвестиции в Русия ще ускорят навлизането и внедряването на японските технологии и опит в руската промишленост. Макар това вече да се случва в някои сфери (особено в енергийния отрасъл и в автомобилостроенето), мащабите на тези процеси така и не достигнаха нивото, на което Кремъл разчиташе.
Разглеждайки бъдещите руско-японски отношения основно внимание трябва да бъде отделено на историята и геополитиката. Токио и Москва продължават да оспорват статута на Курилските острови – група острови в Тихия океан, за които претендират и двете държави. И досега Русия и Япония не са подписали мирен договор, който официално да сложи край на войната между тях. Не трябва също така да се забравя, че сега Япония се оказа в достатъчно сложна геополитическа ситуация в Азия: стремежът на Китай да расте с всеки изминал ден, а поведението на Северна Корея става все по-агресивно и непредсказуемо. Русия няма силата да помогне за разрешаването на тези проблеми. Хаосът в американската политика в настоящия момент, американските военни досега контролират ситуацията в този регион (на територията на Япония се намират 54 000 американски войници) . САЩ остават главният съюзник на Япония в този регион. Това е една от причините Русия да се интересува от бъдещо сближаване с Япония.
Саудитска Арабия
В Сирия Русия показа, че е готова да се намеси там, където САЩ все още не смеят да се намесят. Това прави Русия главният играч в този район, по-важен, отколкото биха й позволили нейната икономическа и военна мощ (Русия заема 12 място сред най-големите икономики в света, и, макар по разходи за нейното въоръжени сили тя да заема трето място, нейният военен бюджет е едва една десета част от военния бюджет на САЩ).
Макар Саудитска Арабия и Русия да поддържат противоположни страни в сирийския конфликт, те все пак успяха да се обединят за да ограничат падането на световните цени на петрола, което нанесе сериозен удар и на двете държави. И отношенията между тях има накъде да се развиват: принцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман изигра ключова роля за сътрудничеството между Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия с Руския фонд за директни инвестиции, а подобряването на отношенията с Рияд помага на Москва да реализира своите инициативи в страните от Персийския залив. И макар да е възможно саудитците засега да се радват да, че Доналд Тръмп е в Овалния кабинет, те нямат никакви гаранции, че в бъдеще тази ситуация ще се развива в изгодна за тях посока. Отчитайки всичко това, на тях им е изгодно да имат някакъв избор.
Снимка: БГНЕСТурция
Русия и Турция са управлявани от изключително колоритни лидери, и двете страни са основни участници в драмата, която сега се е разгърнала в Сирия. През ноември 2015 г. турските ВВС свалиха руски бомбардировач, нарушил въздушното пространство на Турция. В отговор Русия наложи търговски санкции, но страните достатъчно бързо разрешиха разногласията, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се извини за инцидента. Около една година по-късно в Анкара бивш офицер от турската полиция застреля руския посланик.
Подобни събития напълно биха могли да доведат до началото на война. Но докато Ердоган чува критиката на Запада по адрес на правителството си, Русия и Турция имат далеч повече стимули за сътрудничество. В сегашния момент тези две страни се опитват да пуснат газопровода „Турски поток“, за да има възможност за доставката на руски газ в Европа, Турция е в ролята на представител на НАТО на мирните преговори за Сирия в Астана, а Анкара с радост отхвърля обвиненията на Запада за засилване на авторитаризма, наблягайки на дружбата с Москва.
Само че Ердоган и Путин засега не са стигнали до единно мнение по въпроса каква роля трябва да играе в бъдещето на Сирия президента Башар Асад, а въпросът за сирийските кюрдски територии още дълго ще остане източник на подозрения и недоверие.
Венецуела
На последната страна в този списък, като правило ,се отделя най-малко внимание. Венецуела преживява много тежък период, а гражданите й всеки ден излизат на улиците, за да протестират срещу правителството на Николас Мадуро и отсъствието на основни хранителни продукти и медикаменти. Отчитайки факта, че Венецуела притежава едни от най-големите залежи на петрол в света, това е възможно да бъде наречено катастрофа на един от бившите центрове на силата в Латинска Америка.
Именно тук започва най-интересното. Венецуелската петролна компания PDVSA владее енергийната компания Citgo. През декември PDVSA получи кредит от руската държавна петролна компания „Роснефт“, в замяна на което PVDSA предостави голям дял (49%) от Citgo в качеството на залог. Ако PDVSA не успее да изплати кредита – което е напълно възможно – „Роснефт“ ще получи този дял, след което тя вече с лекота може да придобие контролния пакет от акции. Покрай стратегическата игра, насочена към придобиване на качествени петролни активи на ниска цена, на Путин много му харесва идеята за притежаване на едно от най-големите преработващи петрол предприятия на САЩ – и това негово желание е напълно възможно да се осъществи. /БГНЕС
----------
Иън Бремер, сп. „Тайм“.