Трима от абитуриентите, присъствали на президентския бал, споделят мечтите си

Дни след традиционния бал на президента, даван всяка година за абитуриентите в неравностойно положение, подкрепен от инициативата „Красавицата и Вяра“, с помощта, на която 130 зрелостници получиха безплатни тоалети а още 55 – грим и прическа, Topnovini.bg реши да Ви запознае с историята на част от тях.

Разказът на Камелия, Мирослав и Кемриан не е опит за завръщане в миналото, оцветено в тъмните краски на тежката им съдба в дома за изоставени деца, където са израснали. С тях избрахме да си говорим в бъдеще мечтано време, водени от вярата, че щом имаме силата да изговорим желанията си на глас, случването им е неизбежно и е въпрос само на време.

Докато гримьорката Елиза, дошла специално от Русе, за да зарадва абитуриентите, нанася първите щрихи по лицето на Камелия, момичето ни споделя за емоциите си, часове преди срещата си с президента.

„Това ми е първи бал, вълнувам се, но не чак толкова. Малко съм притеснена от цялата обстановка. Отношението на всички тук  е прекрасно. Аз казах на Елиза, че много обичам да ме гримират и да ми правят прическа.“

От вълненията покрай предстоящото събитие, преминаваме към плановете за живота, който ще я посрещне на другата сутрин.

„Искам животът ми да се промени изцяло, да е по-различен, по-хубав, по-успешен. Ще ми се да постигна нещо и да се гордея някой ден със себе си.“

След няколко неуспешни опита да получим отговор на въпроса какво обича да прави, за да разберем какъв може да е нейният път към промяната, Камелия сякаш между другото се досеща:

„А, да, обичам да пея. Преди време участвах и в конкурс в село Балван. Изпях една народна песен и спечелих второ място. Оттогава, където има празненства, ходя да пея, ако ме извикат.“

Мирослав и Кемриан също са развълнувани, както от срещата с държавния глава, така и от това как те самите ще изглеждат. Миро е категоричен, че ще му направят канадска прическа. И Кемриан  е наясно какво иска, но през смях ни обяснява, че не знае как се казва.

 Момчетата  разбират добре, че след като заглъхне музиката и угаснат светлините, ги очакват трудности, с които ще трябва да се справят сами.

И двамата обичат спорта – тренират футбол, тенис и  джудо.

Доказателство, че не им липсва талант са медалите, които са получили съвсем скоро от състезание по джудо.

Мирослав е спечелил трето място при младежите в категория до 60 килограма. Кемриан също е взел бронзов медал, но при мъжете до 66 килограма.

„Бяхме много изненадани и горди със себе си, защото се оказа, че останалите участници са тренирали поне по 5-6 години, а ние се занимавахме с това  само от 6 месеца.“- споделят момчетата.

Въпреки успеха им в бойния спорт, те предпочитат футбола и тениса.

За Миро обаче тенисът е само за удоволствие и поддържане на форма. Извън това, планува да замине за чужбина и там да постигне успех, отваряйки си собствен сервиз за коли.

Кемриан пък вече е направил първите стъпки по посока на намиране на препитание. Пуснал е молба за работа в Созопол за летните месеци и е одобрен. Това не му пречи да продължава да иска да бъде на футболния терен при всяка възможност и да е щастлив от постиженията си там.

„Преди няколко дни имахме мач с моя отбор ФК „Юнак“, играхме в Севлиево и завършихме на четвърто място от общо 25 отбора.“

Можем  да гадаем какво ще случва занапред с Камелия, Мирослав и Кемриан след края на приказката, завела ги на президентския бал. По стара приказна традиция, минута след полунощ вълшебството губи силата си и светът става отново навъсено реалистичен. Свят, в който да се събудиш на сутринта със силно гадене и световъртеж - като при изтрезняване, като при разомагьосване. Оттук нататък само от дързостта, силата и упоритостта, които са отгледали и възпитали у себе си, ще зависи какви ще бъдат новите  им истории. Пожелаваме им те да са незавършено щастливи - истории, в които мечтите им всеки ден ще печелят правото си да се сбъдват.