Във връзка с разразилия се скандал с издаването на Pod igoto в навечерието на 24 май, Topnovini.bg потърси позицията на младия поет и писател Константин Трендафилов, чието дело е провокативният превод на шльокавица. Той е творчески директор на рекламна агенция Saatchi & Saatchi, която предложи идеята за издаването на Pod igoto на "Жанет 45".
Г-н Трендафилов, разкажете ни как Ви хрумна идеята да „преведете“ „Под игото“ на шльокавица и каква беше целта, която искахте да постигнете с този проект?
- Идеята дойде от там, че постоянно се сблъскваме с проявления на "интернет грамотността" в ежедневието. Тъй като 24-и май наближаваше, решихме, че това е моментът, в който да обърнем внимание на България към проблема, а именно, че писмеността ни не е нещо, което трябва да взимаме за даденост.
Беше ли разбрано правилно посланието Ви от широката публика?
- Всички разбраха посланието. Не всеки беше съгласен с начина, по който го предадохме. Оказа се, че освен под игото на шльокавицата, сме и под игото на страха.
Голяма част от хората реагираха изключително негативно на действията Ви, очаквахте ли подобен отзвук и кара ли Ви това да съжалявате за взетото решение?
- Да съжалявам? Това е най-успешната "awareness" кампания в историята на България. За 24 часа клипът на кампанията събра над милион гледания, всички книги се разпродадоха, и нямаше стена в социалните мрежи, на която да не се води полемика по темата. Ние не просто очаквахме тази реакция. Разчитахме на нея.
Как гледате на мненията, според които подобна провокация цели безплатна реклама за издателството, а може би и за Вас като автор?
- Аз като автор не получавам никаква реклама, тъй като не съм кредитиран никъде. В тази кампания съм единствено в ролята си на творчески директор на рекламна агенция Saatchi & Saatchi, която предложи идеята на издателството "Жанет 45". Мненията, че това е ПР за привличане на вниманието са главно от хора, които изглежда не познават това издателство. "Жанет" съхраниха българската литература и безвъзмездно издаваха български автори последните 27 години. Аз като автор бях един от тримата, които върнахме четенето на младите през последните 2 години, благодарение на което хиляди тийнейджъри у нас живо се вълнуват от литература. Ние не сме спирали да действаме с изцяло безкористни цели. Подобни обвинения идват само от хора, които може би не знаят, че тази кампания е породена изцяло от загриженост към българската култура.
Според голяма част от коментарите, кампанията за опазване на кирилицата е закъсняла и тя би била актуална през 90-те, а не днес, когато използването на „шльокавица“ е значително намаляло. Какво бихте им отговорили?
- Абсолютно са прави. Ако можехме да направим това преди 10 години, щеше да е даже по-добре. Тогава положението беше по-фрапиращо. Но нека не забравяме, че живеем в балони. Много хора твърдят, че вече не се пише на шльокавица, но това обикновено са хора, които просто нямат контакт с хора извън техния кръг. При все, че съм писател, всеки ден получавам писма на шльокавица от мои читатели. Ако това не ви звучи достатъчно алармиращо, не знам какво ще. Данни за масовото използване на шльокавица има. Данни за изчезването му - не. Само лични впечатления.
Вие самият на латиница или на кирилица пишете?
- В социалните мрежи пиша името си на латиница, защото комуникирам и с хора от чужбина, главно по работа. Извън това, не съм писал на шльокавица от когато бях тийнейджър. Но когато бях тийнейджър, нямаше кой да създаде кампания, която да ми обясни защо това не е редно.
Чуха се възгласи, че „Под игото“ е светиня и подобни действия са подигравка с нея. В тази връзка, чувствате ли се като човек, който е извършил светотатство?
- Аз не вярвам в светци. Вярвам във велики автори. Вазов е такъв, нека хората не се съмняват, че го знам. Има безброй пародии на Шекспир, които именно целят социално послание, но не съм видял Англия да вдигне бунт. Просто българите все още масово действат и мислят първосигнално - бързат да обявят бунт като пропускат, че тази провокация е именно за да опазим езика на Вазов, не за да го осмеем. Подобни творчески актове в други държави в момента са изложени в музеите за модерно изкуство, но тук "светинята не се докосва". Често псевдоморализмът и псевдопатриотизмът са просто маски за прикриване на личната невежест.
Колко време Ви отне да „преведете“ Вазовия роман и какви трудности срещнахте?
- Няколко секунди. Случва се с компютърна програма.
Умее ли българинът да гледа на историята, литературата и културата си откъм смешната им страна и прави ли разлика между шегата и подигравката ?
- Това е другото иго, под което тайно си робстваме - българинът масово не търпи самоирония. Хубавото е, че независимо дали вярва в тази кампания или не, дори критикувайки я, българинът й помага. Нейната цел беше да повдигне разговор навръх 24 май. Това да се превърне в повече от ден, в който се гордеем. Да се превърне в ден, в който да се замислим за най-съкровеното ни - азбуката. Така че разбрал - неразбрал, българинът участва и то успешно. И му благодарим за това.
Като човек, отдаден на словото, ден след 24 май, какво бихте пожелали на хората ?
- Да си отворим очите за съвременните будители. Нашето освобождение е било благодарение на провокации и "кампании". Кое е онова, което спира българите да ценят живите си писатели и живите си будители? Отговорът още ми е непонятен.