След като вече ви запознахме с туристическото предизвикателство Ком-Емине и с новия пътеводител, който сдружение „Ойларипи“ издаде за него, е време да ви срещнем с някой, преминал го успешно. Специално за Topnovini.bg Александър Зафирор разказва в първо лице единствено число за вълнението, трудностите и удовлетворението да изминеш над 600 километра в снега съвсем сам.
Идеята да измине Ком-Емине възниква у Александър малко преди да навърши 30 години - през април 2016г. Младият мъж решава, че кръглата годишнина е добър повод да се предизвика. Първоначалният план предвижда изминаването на тежкия маршрут да се случи в компанията на голяма група негови приятели. Лошото априлско време обаче отказва всички. Всички, освен Алекс, който напук на недобрите метеорологични прогнози, решава да тръгне сам. Рискът при него е още по-голям, защото до този момент никога не се е занимавал с планинарство.
„Когато тръгнах и аз не бях много наясно с какво се захващам, нямах нужните познания. Интересното е, че през април горе в планината е зима, а не пролет, както тук. Бях категоричен обаче, че ще го извървя този месец и затова трябваше да видя как да се подготвя. Взех си необходимата екипировка, разучих маршрута, физически също се чувствах готов и тръгнах. Това обаче беше премерен риск, защото бях сигурен, че ако усетя, че нещо действително застрашава живота ми, ще се върна.“
Цялото приключение отнема на Алекс общо 20 дни, два от тях отделя за почивка, а последните три изминава с велосипед. Съветите му към бъдещите ентусиасти, решили да направят прехода от връх Ком до нос Емине са да са тренирали достатъчно, да имат сигурна екипировка и, ако ще вървят сами, да се снабдят с навигация.
По време на прехода си той се сблъсква и с немалко трудности.
„Имаше различни елементи на страх. На първо място, това са животните, защото по това време от годината мечките се събуждат. По голяма част от пътя се виждаха стъпки от животни, които са преминавали оттам – на мечки, на вълци и т.н. Другият най-голям страх, който преживях, беше на алпийското било на Стара планина. Там върховете са много остри и когато е заснежено, човек трудно може да премине “
С нощувките не е срещнал проблеми, тъй като по целия път има хижи. В тях, освен да преспиш, можеш да се снабдиш и с храна, ако се обадиш предварително и съобщиш кога ще пристигнеш, разяснява младежа.
Колкото до това какво му е дал този преход и чувства ли се променен след него, Алекс е категоричен:
„Това беше най-вълнуващото преживяване в живота ми до този момент. Усещането да победиш себе си и страховете си е нещо, което не може да се сравни с нищо друго.“
А най-хубавата гледка – тази на морето, получава сякаш като подарък навръх рождения ден, когато приключва прехода си.
„Точно на рождения ми ден стигнах до нос Емине и там дойдоха най-близките ми приятели и роднини, с които празнувахме заедно.Пристигнаха наистина много хора, въпреки че е накрая на света.“ - завършва разказа си Александър Зафиров, събуждайки сякаш с думите си позадремалите мечти на приключенеца, живеещ във всеки от нас.