По случай днешния Гергьовден, екипът ни се свърза с иконописеца Румен Москов. Специално за читателите на Topnovini.bg, той разказа повече за таланта, нужен, за да изобразяваш невидимия духовен свят, както и за не толкова известните икони и историите, които стоят зад тях.
„Бях 15-годишен, когато за първи път баща ми ми даде да нарисувам икона. След известно време, позната, която имаше галерия в Стара Загора, също ми предложи да направя икони, които да продава и така започна всичко.“ - споделя си Румен.
По-късно той завършва керамика в Националната художествена академия и всичко изглежда така, сякаш пътят му ще поеме в различна посока, но Бог явно има други планове. Налага му се да започне работа във фирма, която се занимава с търговия и производство на икони. От тогава (1997 г.) до сега, Румен не спира да изобразява светци всеки ден.
Иконописецът обяснява, че за да си добър в този вид изкуство, на първо място е необходимо да притежаваш огромно търпение, защото в иконата всичко се изписва подробно.
„Всеки детайл си има символика и трябва да бъде изобразен точно и хубаво. В живописта може предният план да е разработен, а назад (в перспективата) да не се доразработва подробно. При иконата има и т.нар. обратна перспектива. Когато гледаш дадена картина, чувството е, че я наблюдаваш през прозореца, а при иконата усещането е, че си вътре в нея.“
Относно изискванията на Канона, художникът дава пример с изобразяването на светеца, който честваме днес:
„Свети Георги задължително, ако е на кон, трябва да е на цял кон, с червен плащ. Той следва да носи и броня, меч и копие, за да убие змея. Интересно е да се знае, че мотивът с убиването на змея се появява много късно. Оригиналното изображение на светеца е на трон, с меч, копие и щит. Историята за змея идва от приказката за „Тримата братя и златната ябълка“, която се слива с първоначалната легенда.“
Румен ни споделя и друг изключително любопитен факт, свързан с единствената у нас икона, за направата на която е позирала жена от ромски произход.
„Когато проф. Иван Мърквичка е рисувал в храма „Св. Александър Невски“, отивайки сутрин на работа, виждал циганка, която просела с детенцето си. Той всеки ден й оставял дребни монети в продължение на много време. Случило се така, че веднъж, пускайки монетите, изтървал и едри пари, но не забелязал. Влязъл да си върши работата в църквата и малко по-късно влязла и циганката. В църква обаче не се пристъпва със забрадка и на нея й се наложило да я свали. Направила го и отишла при него да му върне изпуснатите пари. Той видял, че тя е млада и хубава жена и я помолил да му позира. Така тя се превърнала в модел за въпросната икона, която може да се види и днес в „Св. Александър Невски“.