На днешния Гергьовден екипът на Topnovini.bg реши да Ви срещне с един не толкова известен, но за сметка на това, изключително колоритен именик. Запознайте се с Георги Гъделев – 38-годишен, родом от Пловдив, но понастоящем живеещ в София (поне през повечето време). Политолог по образование и уличен марионетист по професия. Ако поне веднъж, преминавайки през подлеза на Софийския университет или през някоя от близките градинки, сте засичали високото усмихнато момче, вдъхващо живот на армията си от кукли, то едва ли има нужда да Ви убеждаваме колко впечатляващо е изкуството му. Ако пък не сте, то значи е време да го направите, а дотогава можете да чуете всичко онова, което той има да разкаже.
Георги израства зад сцената на кукления театър в Пловдив, където играе баща му. Ранната среща с магията на творчеството и запознанството му с марионетките предопределя сякаш по-нататъшния му път. На онзи етап обаче това го знаят само куклите, разказва героят ни и, през смях, добавя, че никога не е ясно дали той направлява тях, или те него. Вместо да запише актьорско майсторство и да продължи семейната традиция, Георги прави рязък завой, избирайки политологията. Сфера, която по думите му обаче не е толкова далечна от онова, с което се занимава днес, защото и в политиката, и в театъра има кукли и кукловоди. След завършването на образованието си, той заминава за Лондон, където планира да се занимава с частен бизнес. Може ли обаче човек да избяга от съдбата си? Стара поговорка гласи, че тя води желаещите и влачи нежелаещите. Това се случва и с Георги – болест на родителите му го връща в България. Така, за да продължи кукленото шоу на баща си, без никакъв опит, той се озовава на улицата с марионетка в ръка. Емоцията от това първо представление е толкова силна, че го кара да се откаже от всички предишни планове и да се остави в ръцете на куклите, което продължава и до сега – вече повече от четири години.
„Когато станеш свидетел на това как 80-годишен човек, чувайки Рокендрол и виждайки танцуващия Елвис, се връща и започва да се поклаща в ритъма с бастуна си, а от другата страна тича съвсем мъничко момиченце, което гушка куклата, чувството е невероятно.“
Самоукият талант ни разказва колко различен, но и вълнуващ е животът на уличния артист:
„Уличният артист няма в всекидневието си фактора „уседналост“. Моята сцена може да бъде и в София , и в Лондон. Това е прекрасно, защото пътуваш, срещаш нови хора по цял свят и не зависиш от шефове и работно време. Работното ми място е улицата и няма никакво значение в кой град или държава ще е тя.“
Времето на Георги е разделено между София, Брюксел, Лондон, Любляна и множество други градове из цяла Европа, където показва изкуството си, участвайки във фестивали или просто играейки за своята публика.
Колкото до това дали човек маже да се изхранва с улично изкуство, именикът ни е категоричен:
„Всичко зависи от това колко са усмивките. Ако са достатъчно, това ти дава сили да продължаваш да се занимаваш. Когато се потопиш в шоуто, забравяш за всичко друго и просто се забавляваш, играейки с куклите. Аз съм щастлив човек, защото обичам работата си. Може би това е ключът към щастието – да превърнеш хобито си в професия.“
Освен, че играе с куклите, а понякога и те с него, Георги и ги изработва сам. Записва се на различни курсове за направа на марионетки и се стреми да се учи от най-добрите в занаята, въпреки че с годините специалистите в тази област у нас стават все по-малко.
„Чувството да създадеш кукла е като да запалиш огън. Трябва да си призная, че аз лично говоря на куклите си. Ние имаме особена връзка. Всяка от тях си има име и собствен характер. Случвало ми се е, мислейки дадена хореография пред огледалото и чудейки се как да реша даден проблем, в момента, в който пусна куклата, тя да направи определенодвижение и да ми покаже решението. Това са някакви магически и необясними неща, като говоря за тях и очите ми се насълзяват. Има кукли, които си спомням от времето, когато съм бил 4-5-годишен и съм ги гледал в постановки. След промените, театърът реши да ги изхвърли и баща ми ги прибира. Те за мен са изключително специални, защото съм израснал с тях. Другите, пък ги обичам, защото сам съм си ги направил “- споделя Георги и допълва, че никога не би изхвърлил кукла, но често „осиновява“ и поправя намерени такива в кофите.
Освен, че сам се обучава в тази област, той се стреми, от своя страна, да преподава наученото на други, желаещи да продължат по пътя му, организирайки различни уъркшопове и курсове.
Героят ни казва, че до този момент не е срещал лошо отношение от човек, но относно институциите нещата стоят по друг начин:
„Единствената ми глоба досега ми е наложена е в България, в Стара Загора, за това че съм подстрекавал хората към бунт и съм просел.“ – разказва Георги и уточнява, че било съботен ден, администрацията не работела и не успял да си извади разрешително за тази дата. Полицаите се опитали да го изгонят, а публиката застанала зад него, за да го защити. Така, без да искат, местната администрация превръща днешния ни именник в организатор на вероятно първия по рода си куклен бунт в историята. За разлика от властите Стара Загора, журито одобряващо участниците на „Ковънт Гардън“, всяка година остава впечатлено от изпълненията му и никога не му отказвало разрешително.
Георги смята, че било добре и у нас да се въведе някакъв постоянен регламент за уличните артисти, за да не им се налага постоянно да да разясняват на родните служителите на реда каква е разликата между уличното изкуство, ценено навсякъде по света, и просията. Въпреки несгодите обаче на този етап актьорът не смята да се отказва от това, което върши, защото то го зарежда и осмисля живота му:
„Най-хубавите ми моменти в работата ми са свързани с това, когато видя някое малко детенце да дойде и да ми остави любимата си количка или друга специална за него играчка, дори бонбон. Пазя си си всички такива подаръци, защото са ми много ценни. Щастлив съм, че голяма част от публиката ми е съставена точно от деца, защото при тях няма лицемерие, ако нещо не им хареса, идват и ти го казват.“