През последните няколко месеца не веднъж отбелязвах, че политиката на "декомунизация", която беше пусната в употреба от сформираните след Майдана власти и доведена до крайност от своята самоубийствена логика, чисто и просто ще доведе до разпадането на страната.
Именно към това сега се приближаваме. Отначало Украйна простреля и двата си крака с войнственото отношение към появилите се в Крим и Донбас искания, а също и с последвалата блокада на регионите. Сега, съдейки по всичко, тя възнамерява да насочи пистолета към слепоочието си. Т. нар. Министерски съвет не измисли нищо по-добро, освен да се захване с проектозакон за отмяна на всички актове и решения на властите на СССР и на Украинската ССР. Виждате ли откъде може да дойде катастрофата? На мен ми е прекрасно ясно, че сега в Украйна е модерно да се пренаписва историята, само че фактите са упорито нещо. Този закон ще се сблъска с най-съществените в исторически план реалности. Работата е в това, че Украйна като държава във вида, в който тя съществуваше до Майдана, е била резултат изключително от актове и закони на СССР и УССР, а също и на техните наследници.
Преди всичко да разгледаме териториалния въпрос. Ако законът бъде приет, той автоматично ще отхвърли всички актове за присъединяване на територия към Украинската ССР. В резултат на Украйна няма да й останат никакви легитимни права върху тези територии, по-конкретно Крим, Донецко-Криворожката република (тук влизат днешните ДНР и ЛНР, Харковска и Херсонска области, Запорожието), Одеската република (Одеска и Николаевска области), Закарпатието, Галиция и други територии на запад в страната.
Така че анулирането на всички актове на СССР би включвало в себе си решението на Ленин за предаването на Украйна на Новорусия (ликвидиране на Донецко-Криворожката и Одеската републики с присъединяването им към територията на Украинската ССР), постановлението на Сталин за включване в Украйна на Галиция и други земи, намиращи се на запад след победата през 1945 г., а също и декретът на Хрушчов за присъединяването на Крим към Украйна през 1954 г.
По такъв начин голяма част от Новорусия и Крим могат на напълно законно основание да се освободят от териториалните претенции на украинските власти, благодарение на собствената им антикомунистическа треска.
Още един интересен момент има в това, че днес Украйна заема място в ООН само благодарение на това, че го наследи от Украинската ССР. Т.е. ако тя се откаже от съветското наследство, то ще загуби и мястото си в ООН, в допълнение към земите...
Както е казвал Ел дьо Сен-Марк "страна без история не може да се избави от беди, но ще се лиши от ценности". Именно това следва от разпространеното от Би Би Си интервю на Александър Турчинов, който изпълняваше длъжността на президент след свалянето на Янукович: Украйна стана държава без ценности и нравственост. Ще извадя от него само някои моменти, които много говорят за нравите в страната след Майдана. Коментарите на Турчинов за началото на войната в Донбас (т. нар. антитерористична операция) дават достатъчно основания за неговото осъждане от Международния наказателен съд. Той напразно се е старал да свали от себе си отговорността, разсъждавайки за нахлуването на Русия и изпратените от нея войници (така той нарича тръгналите на щурм срещу правителствените сгради мирни граждани): фактите все пак говорят сами за себе си. Ето какво каза той по този повод и издадените от него тогава заповеди (коментирам ключови моменти след всеки абзац):
"В източните региони пристигаха много младежи и мъже - с цели автобуси пътуваха някакви си казашки ескадрони и спортни организации, които всъщност бяха агентура на руските силови структури".
В такъв стадий на психоза е необходимо спешно обръщане към доктор, защото възприемането на членове на спортни организации като агенти на Путин е сериозен симптом.
"Те превземаха гранични пропусквателни пунктове и създаваха безконтролно преминаване за всички желаещи. Издавал съм заповеди на граничарите да стрелят и да защитават границата, а те казваха: ние не можем да стреляме по цивилни лица".
Ако оставим настрана тези страхливи оправдания, излиза, че войниците са разбирали, че тези т. нар. агенти на Путин са били обикновени хора, и са отказали да изпълняват нечовешката заповед.
"И на 6 април тези "цивилни лица" синхронно нападнаха сгради на държавната администрация в Харков и Донецк и превзеха помещение на СБУ (Службата за сигурност на Украйна бел. ред) в Луганска област."
Лично съм общувал с една от участничките в тези събития, Екатерина (тя сега работи като журналист в News Front) и мога да потвърдя, че превзелите сградата в Донецк хора съвсем не са били военни или агенти на ФСС, а мирни граждани на Донбас.
"Нещо повече, луганската СБУ на практика е предала без бой целия си арсенал - не само оръжието на щатните служители, но и въоръжение, съхранявано там в случай на особени действия: взривни материали, тежко автоматично оръжие, гранатомети."
Интересен момент, доколкото той потвърждава произхода на оръжието в ръцете на разбунтувалите се граждани на Донбас, които го използвали за самоотбрана. Казано по друг начин всичко това напълно зачерква приказките за пристигнало от Русия оръжие.
"В Харков успяхме да възстановим администрацията. За Донецк и Луганск ми докладваха, че такава възможност няма, защото ще има жертви сред местното население, необходими са преговори. Настоявах за щурм, но това не се случи."
Тук той отново говори за това, че, независимо от информацията за възможни жертви сред мирното население в случай на изпълняване на заповед, той настоявал на осъществяването на въоръжен щурм в Донецк и Луганск (казано по друг начин, той подчертал, че е извършил престъпление срещу човечеството). Ако войниците не бяха отказали да изпълнят заповедта, щяхме да видим нещо, приличащо на събитията в Одеса от 2 май 2014 г. Кървава баня за мирни жители.
Съмненията на армията и фактът за участие на абсолютно мирно население във въстанието се потвърждава по-нататък в интервюто:
"Когато започнах антитерористичната операция (АТО), главният проблем беше да бъдат заставени украинските военни да воюват. Въоръжените сили се бояха да стрелят.(...)При Краматорск имаше ситуация, когато тълпа граждани просто с голи ръце превзе няколко БТР-а от десантна бригада. Това беше шок. Хората не бяха готови да воюват. Беше им необходимо да преодолеят психологическата бариера."
С други думи трябваше войниците да бъдат превърнати в чудовища, които биха били готови да открият огън по население без оръжие. Това говори много за ценностите и нравствените качества на бившия изпълняващ длъжността президент, които той е имал намерение да внуши на армията и страната. По такъв начин, за преодоляване на психологическата бариера, по неговите думи не оставал друг избор, освен задействането на прочулите се доброволни батальони (т.е. нацисти, които без колебание започнаха да стрелят по мирни жители).
"В тази ситуация нямах друг начин, освен да се обърна към патриотите с призив за формиране на доброволни батальони. За тях нямаше никакви ограничения: можеш - не можеш, взел ли си автомата - отивай да воюваш. Именно патриотите тогава спасиха ситуацията."
В тази част на интервюто журналистът от Би Би Си се опитва да спаси своята репутация на журналист (до този момент от него не се чуваше някаква сериозна критика поради думите на Турчинов и той само отбелязваше, че Русия поставя под въпрос едно или друго) и зададе неудобният въпрос за контрола над разпространяването на оръжие в доброволните батальони във връзка с неотдавнашното осъждане на бойци от батальона "Торнадо". Последвалите думи на Турчинов тежат като злато:
"Помня среща на фронта с доброволните подразделения, на която един от присъстващите попита: "Началник, а амнистия ще има или не? Нашите момчета се интересуват." Попитах какво интересува момчетата. "Ами едно-друго ... убийства, грабежи." Да, имало го е това, но това са били нетипични, отделни случаи. Помня, когато отварях оръжеен склад, за да раздам оръжието на батальоните, офицерите се отказваха да правят това. Питаха ме: "Александър Валентинович, а кой ще отговаря за това?" Отговарях: "Аз ще отговарям, и лично подписвах заповедите за предаване на оръжията.(...) Действително, тогава ние никого не проверявахме. Всеки - осъден или неосъден - който казваше, че е готов да защитава страната, се записваше, получаваше оръжие и отиваше на изток."
Ето какви ненормалници са били изпращани на фронта в Донбас след формирането на нелегитимните власти след Майдана... Тези нацисти и престъпници биха могли без да ги гризе съвестта да отнемат невинни животи. Постъпките на Турчинов се наричат военни престъпления и престъпления срещу човечеството. А и самият той взел на себе си отговорността за това в интервюто. Мисля, че не би било лошо да му бъде показано отново в деня, в който ще се окаже на подсъдимата скамейка в Международния наказателен съд за участие във войната в Донбас.
Той и не се опита да крие нищо във връзка с отношенията за приключване на конфликта и перспективите за подписване от украинските власти на Минските споразумения:
"Ние нямаме друга алтернатива, освен да побеждаваме. Миналата година беше първата, когато не отстъпихме и един метър земя, точно обратното - придобихме десетки километри. Поради това смятам, че нашата задача е - метър след метър, километър след километър, минимизиране на загубите, да се придвижваме на изток. Главното е да не прескочим границата (смее се)".
Необходимо ли е обяснение, за да се разбере, че украинските власти с радост са плюли по споразумението от Минск и имат намерение по военен път да превземат Донбас, нарушавайки подписаните от тях договорености, които фигурират в резолюция на ООН?
Да не говорим за факта, че украинската армия е нарушила договореността за сивата зона, която трябва да остане демилитаризирана по силата на същото това споразумение. Защото военните победи за придвижване напред тук биват наричани победи срещу кози, кокошки и мирни жители, доколкото армиите на ДНР и ЛНР се изтеглиха от зоната в съответствие със споразумението от Минск.
Да припомним, че ОССЕ не отправи нито един протест във връзка с въпиещите нарушения на договорености, макар да е гарант за пълната демилитаризация на зоната.
Що се отнася до жалкия опит за шега във връзка с пресичане на руската граница, на него трябва да му бъде обърнато внимание за прокараната пред Украйна червена линия, чието нарушаване може да се превърне за украинската армия във второ Дебалцево. Тогава тя ще побегне, подвила опашка, на запад, в посока на това, което ще остане от страната след приемането на предложения от властите най-глупав законопроект... /БГНЕС
-------------------------------------------------------
Кристел Неан, AgoraVox, Франция.