Петър Пиронков: Картините ми носят абсурда на съвремието ни

Срещаме се с живописеца Петър Пиронков, син на известния пловдивски художник Енчо Пиронков, за да ни разкаже малко повече за предстоящата си изложба. Тя ще бъде открита на 25 април в столичната галерия „Арт Форум“, както и за да ни разкрие част тайните на големия си творчески успех.

Петър Пиронков със сестра си Вида Пиронкова

Г-н Пиронков, вие сте наследствен художник. Избор ли беше да вземете четката в ръце или предопределеност?

- Роден съм в ателие, играчките са ми били маслени бои, албумите са детските ми книжки, а родителските напътствия са с философско звучене. Следователно, приемам творчеството като предопределеност и живот.

Защо решихте да се занимавате точно с живопис?

 

- От малък усетих, че публиката се наслаждава на живописната ми дарба, колорит, естетика на цветовете, композиция им. Това беше фундаментално за по-нататъшното ми творчество. 

Разкажете ни малко повече за предстоящата Ви изложба.

- Предстоящата ми изложба на 25-и април в галерия "Арт Форум" в София са селектирани двадесет живописни произведения, които са сътворени през последните няколко години. Идеята, която ги обединява, е търсене на съвременната мистика. Те са сюрреалистични, абсурдни, поетични, живописни и мистични.

 

Кое е различното в предстоящата изложба от тези, които до момента сте имали?

- Всяка следваща моя изложба е различна от предишната и стои самостоятелно с нови хрумвания и нови хоризонти, поради причината че духовното присъствие, което търся в картините си, е необяснимо и неповторимо.

 

Какво е посланието, което искате да предадете на публиката чрез картините си?

- В живописта няма послания, има въздействия, внушения, духовно присъствие, а то няма обяснение. Аз се опитвам да търся и съответно да намеря точно това духовно присъствие в картината. Тя да не е илюстрация на събитие, а да носи същевременно мистика и съвременно усещане за форми и светове. В картината да има живописни хрумвания, та когато я погледна да си кажа „Ей, това е ни чуто, ни видяно“, но същевременно да носи и абсурда на съвремието.