По повод Международния ден на здравния работник, 7 април се свързахме с един от най-добрите кардиохирурзи в страната – проф. Генчо Начев. В откровено интервю за читателите на sofia.topnovini.bg изпълнителният директор на столичната кардиологична болница „Света Екатерина“ сподели вижданията си относно най-наболите проблеми в здравеопазването у нас, както и какви са, според него, начините за справянето с тях.
Проф. Начев, Вие сте син на хирург, но пък сте завършили математическата гимназия в Казанлък и сте споделяли, че сте увличали от математиката и сте мислели дори да следвате нещо, свързано с нея. С днешна дата съжалявате ли за направения избор да облечете бялата престилка?
- Никога не съжалявам за минали неща, защото човек никога не може да върне времето назад. Да съжаляваш, това значи да си фантазьор. С днешна дата аз се чувствам удовлетворен и съм напълно доволен от избора си.
На какво се дължи фактът, че все повече млади хора страдат от сърдечно-съдови болести и кои са факторите, които оказват негативно влияние?
- Причините преди всичко са свързани със заобикалящата ни среда, която е все по-отровна – като започнем от въздуха, за който ни осъдиха, минем през водата, през почвата и стегнем до храната. Много малко са хората, които обръщат внимание на това каква храна приемат. Фактори, които се отразяват пагубно на сърцето ни са и общото затлъстяване, обездвижването, вредните навици като алкохол, цигари и наркотици, стреса и немарливостта към собственото здраве. Риск крият също високото кръвно налягане и повишената захар. Не на последно място, неблагоприятно влияние оказва и изкривената ценностна система. Станахме агресивни, злобни и завистливи, а това е в основата на заболяванията на сърцето. Когато човек се радва искрено, когато има положителни емоции, тогава сърцата ни се чувстват добре. За да бъдат здрави сърцата ни трябва да гледаме положително и да се радваме и на малките неща – на близките си, на тези, които са около нас.
Като човек, който освен в операционната има поглед и върху администрирането на едно болнично заведение, какво е Вашето отношение към спорната система за пръстовите отпечатъци?
- Нищо особено не мога да кажа по тази тема. Пръстовият отпечатък е идентификатор, а такъв трябва има по закон. Така или иначе идентификатор трябва да има, независимо дали ще е пръстов отпечатък или електронна здравна карта.
Смятате ли, че електронната здравна карта ще стане факт в скоро време и ще спре ли тя източването на здравната каса?
- Трябва да бъде въведена. Въвеждането и в Австрия струваше над 80 милиона евро, а в България сигурно ще е и повече. Тя обаче не може да се въведе изведнъж с вълшебна пръчка. Идеята и е, лекарят, който приема болния да знае всичко за състоянието му – от какво е страдал, къде е бил последният път на преглед и т.н. Целта на въвеждането на здравната карта не е да намали източването на касата, а да има пълна документация за историята на заболяването на пациента.
Кои, според Вас, са най-големите проблеми в родното здравеопазване и ако Вие бяхте здравен министър, какво бихте направили за разрешаването им?
- Това са илюзорни неща, но ще Ви кажа какво аз мисля, че следва да се направи. Първо, трябва да се остойности реално медицинската дейност, което към този момент не е факт. Много е лесно да се направи. Последните 5-6 години всяка болница с над 70% държавно участие дава информация за приетите болни и после, въз основа на нея, касата й плаща. Дори само от това можеше да се направи едно остойностяване, което да е близо до реалното. Нищо не се направи по този въпрос, това са фактите. Вероятно има интереси това да не се случва. С електронната здравна карта отчитането на дейност, която не е извършена ще се ограничи. По-страшното обаче е друго, а именно, че се извършва дейност (и тя се отчита), която не е доказана. Това вече застрашава здравето и живота на пациента. Ти правиш на болния нещо, за да го отчетеш пред касата и тя да ти плати, а всъщност изобщо не е трябвало то да бъде извършено. Това граничи с престъпление. Няма никакъв контрол и това се извършва системно във всички специалности. Никой не иска да осъществява такъв, точно както няма и върху качеството на дейността. В България здравеопазването е фантастичен бизнес. Бизнес, в който преди да си инвестирал ти знаеш, че каквото и да произведеш като медицинска услуга ще ти бъде платено от касата, без значение дали е брак, или не е брак. Чорапи да започнеш да произвеждаш, знаеш, че брака няма кой да ти го купи, а тук не е така. Предлагаш медицински услуги, които може да са с най-ниско качество, но касата ти ги купува. Така ти нямаш риск от този бизнес, а същевременно страда пациентът. Това е разковничето – трябва да се следи качеството на медицинската услуга. Контролът трябва да се извършва от специалистите в дадената област. Аз обаче не съм оптимист, че това ще стане, защото така ще се нарушат ужасно много интереси, включително и финансови на тези, които са в бизнеса със здравеопазването.
Държали сте в ръцете си повече от 11 000 хиляди сърца, в тази връзка може ли кажете, че човешкото сърце вече няма тайни за Вас?
- От анатомична гледна точка човешкото сърце няма тайни за мен, но от лична гледна точка все още има много тайни.
Какво ще пожелаете на колегите си, по повод Международния ден на здравния работник?
- Първо искам да им пожелая здраве, второ, повече отзивчивост към тези хора, които ги търсят за помощ и най-важното - сърце, отворено към доброто!