Крайно време е държавата да стане предприемач, а не обикновен инвеститор. Според една сентенция иновацията не е всичко, но всичко без нея е нищо. С други думи – прогрес без иновации няма. И държава, която не развива научния си потенциал, потиска или загърбва блестящите си умове, рано или късно се превръща в територия за чужди апетити.
Казвам това заради цяла редица политици, които години наред спекулираха с темата за иновациите и лъгаха млади и стари учени и изобретатели, че техният ред за възраждане е дошъл. Всички знаем кои са те.
Лошото е, че в последните години се получава един парадокс – България преди прехода имаше много по-добри позиции на международния пазар, когато предлагахме наши научни постижения, отколкото сега. Приходите тогава бяха около 100 млн. долара годишно само от лицензионни такси. Малко хора знаят, че дори японците полират с наша технология, дори имахме съвместно предприятие с тях. А технологията на акад. Ангел Балевски за леене с противоналягане, с които се правеха по-леки и издържливи джанти, беше легенда. Разбира се, нейният патент изтече, вече я копират, но ние се прославихме и с нея.
Какви са фактите днес? Делът на високотехнологичните продукти в износа на България спада в последните години и през 2016 г. се снижи до 3%. Днес е печално известно на нашите партньори, че страната ни не се грижи достатъчно за научната мисъл. Това противоречи и на Лисабонската стратегия, която разчита на иновациите, на научния просперитет за една устойчива икономика. И друго – Националният иновационен фонд, който беше замислен добре и който финансираше процеса от идеята до регистрацията на иновацията, днес вече не работи. А в ОП за конкурентноспособност се изисква стопанският субект да има някаква база, т.е. заявка към патентното ведомство или вече издаден патент, който да си пробива път към реализация.
И ние какво направихме? Прекъснахме нещата в зародиш.
Не случайно в момента се очертава, че само 662 фирми от общо над 300 хиляди се квалифицират като високотехнологични в България. Ето затова страната ни пада в класацията по индекса на конкурентноспособност на 110-то място от общо 140 държави. Да не говорим, че броят на заявките за патенти у нас спада с всяка изминала година – от 1400 отиде на 900, а сега са едва 60-70 на година, от които европейските патенти са скромните – 3-4. Въпросът „защо” тук е натрапчив: около 60-70% от нашите изобретатели са частни физически лица и нямат ресурса да защитят патентите си. За справка – защитата на европейския патент на година струва около 3 000 евро, а той трябва и да се подновява. Как ще издържи на това частникът? Ами никак.
Затова държавата би трябвало да се намеси, а и да го е направила досега, по-усилено в този процес и да го стимулира.
Какви са вариантите за технологичен пробив в страната ни?
Предпоставките съществуват в нашето законодателство. Въпросът е, че правителството, парламентът и самите политици не го спазват. В патентния закон, чл. 80 гласи, че към патентното ведомство трябва да има фонд, който да стимулира реализацията на научните ни постижения. Той трябва да се формира от приходите на патентното ведомство, от субсидии и т.н. Не на последно място – и от собствени приходи, които той ще има след реализацията на тези изобретения. Такава е практиката и в другите страни, но там вместо патентното ведомство участват големи компании, адвокатски кантори, които поемат защитата на частните изобретатели във всички аспекти.
За съжаление, на този фронт кипят множество битки – кражбата на идеи не е новост, вървят международни процеси и всеки един ум или колектив от учени трябва да имат сигурен гръб. В противен случай е наивност да се впуска човек с уникални идеи в тази джунгла от ловки хищници.
Затова е нужна подкрепата на държавата и тук е ролята на Фонда за научни изследвания, който сега работи просто като банка. За съжаление, нашата държава не се интересува много от работата на нашите учени – не само вътре в страната, но и при международни проекти. Вече нямаме и междудържавни договори за сътрудничество в областта на науката и технологиите. Днес все още имаме наши специалисти и учени, които са добре приети в смесени научни екипи и те създават патенти, в които българският учен получава своя дял. Но държавата не се възползва от това научно постижение и не го прилага, дори частично или чрез търсене на партньори за реализацията на конкретната идея.
У нас имаме бизнес план в 11 области на науката, с постижения, които бихме могли да реализираме, ако бъде доставено научно оборудване за тях. Има интерес от Франция и други стани, и то за милиони долари към наши разработки, но подпомагането от държавата засега е на ниво обещание. Зад държавата, разбира се, стоят определени хора и е учудващо, че те не са активни да се убедят, че от тези проекти може да се печели. Необяснимо е – освен , ако собствената им некомпетентност не ги подвежда. Затова са важни изборите – кого избираме, защо, могат ли тези хора да вникнат в бизнеса с научни резултати, които да са в интерес на цялото общество.
Вярно е, инвестициите в ноу-хау са бавни, но възвръщаемостта и ефективността са много по-големи. И това е изчислено – при един вложен долар в иновативен продукт се връщат 100 долара. Тук е основният въпрос към бъдещите управляващи – искаме ли да сме богата държава или да кретаме комплексирано след другите? Искаме ли да произвеждаме високотехнологични стоки с висока принадена стойност или да си останем, потопени в лесния пазар на услугите, внасяйки чужда продукция, като по този начин губим умните си, високообразовани специалисти? /БГНЕС
-----------------------
Д-р инж. Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление, заемал различни позиции при изпълнението на проекти на Британския ноу-хау фонд и Програма Фар. Автор е на редица книги и публикации за публично-частното партньорство, енергийната ефективност, енергетиката и иновациите. Експерт в рамките на Националния иновационен фонд и Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика.