На днешната дата отбелязваме Международния ден на детската книга. Изборът й никак не е случаен, защото на 2-ри април 1805 година се ражда бащата на едни от най-тъжните, но и най-красиви истории за деца – Ханс Кристиан Андерсен. Репортер на Topnovini.bg се свърза с Вал Стоева – главен редактор на сайта „Детски книги“ и председател на съвета на фондация „Детски книги“, за да си поговорим за ползите от четенето сред най-малките.
Г-жо Стоева, важно ли е да четем на децата и на каква възраст е добре да започнем да го правим?
Изключително важно е да четем на децата си, защото това е главната предпоставка да отгледаме грамотни индивиди. Четенето трябва да започне още от самото раждане, а не когато детето стане на 2, 3 или 4 години и вече е способно да стои и да слуша текста, който му чете възрастният. От самото раждане то трябва да е обградено от книги, които да му бъдат четени, за да свиква с лексиката. Според последните изследвания, бебетата от най-ранна възраст усещат и развиват усет към драматичните конструкции на езика през четенето от страна на родителя.
Какви герои и истории впечатляват днешните деца?
-Децата харесват онова, което родителят им поднесе с желание и с любов. Когато четем на децата един текст (независимо дали е класическа история, или нещо по-съвременно) те са много по-склонни да го приемат добре, особено когато са на възраст до седем години. Те харесват наистина различни неща. Ако им позволяваме да гледат телевизия или кино е нормално да се впечатляват от подобни герои, но това не изключва възможността да харесват и такива персонажи, които се срещат само в книгите. Зависи от това дали родителят е положил усилия, за да покаже на детето си, че текстовете са важни за него.
Как гледате на периодично възраждащия се спор относно това дали трябва да четем на децата страшни приказки?
Онова, което ми се иска родителите да знаят е, че страшните приказки са изключително важни, за да може детето по безопасен начин да изследва света. Тези приказки винаги завършват с добър край и чрез тях детето придобива умения за справяне с трудностите, с които ще се сблъсква като възрастен. За мен лично е изключително важно класическите приказки да не бъдат изключвани от програмата за четене между деца и родители. Не бива да подхождаме с опасение към такива текстове или пък да търсим много адаптирани версии, които представят една „розова“ история, защото по този начин психиката на детето не може да се развие правилно.
Какви детски книги се пишат и издават днес?
Излизат много разнообразни неща – както преводна литература, така и произведения от български писатели. Те засягат най-различни теми. Има съвременни приказки и такива, които се опитват да следват класическия вълшебен модел. Модерните истории също са важни за подрастващите, защото функцията на детската литература е да обяснява света, в който най-малките живеят и да дава отговори на въпросите им. С радост мога да кажа, че в последните години в България се наблюдава възход на детското книгоиздаване. Надявам се това да продължи и все повече издатели да подкрепят български творци, както писатели, така и илюстратори.
Вероятно неслучайно за Международен ден на детската книга е избрана точно датата, на която е роден Андерсен. Кое е онова, което го отличава от всички останали, писали за най-малките?
Мисля, че Андерсен неслучайно си е заслужил прозвището „Приказник № 1“, защото това, което е направил в областта на детската литература, е променило изключително много контекста във времето, в което той е творил.
Коя е любимата Ви негова приказка?
Аз много харесвам Андерсен, но ми е трудно да определя кое е любимото ми негово произведение. Винаги много плача на „Малката кибритопродавачка“, но всъщност всичките му приказки са тъжни. Наскоро попаднах на изследване което показва, че тъжните истории остават спомен за цял живот. Мисля, че това което Андерсен прави е да провокира децата (и изобщо всички читатели) да разговарят със себе си, да разсъждават. Не да се съгласяват с автора, а да искат да пренапишат края на историите му. В този ден обаче ми се ще да спомена името и на още един детски писател, обявен за съвременен „Приказник №1“. Става дума за Роалд Дал, който също като Андерсен изгражда своите истории, които невинаги завършват с щастлив край и може би точно затова децата ги харесват, защото усещат, че са истински.
Кое е най-важното послание, което приказките отправят към нас?
Приказките и четенето са сред най-важните елементи, които изграждат щастието ни, помагайки ни да откриваме себе си. Когато говорим за детски книги, трябва осъзнаваме, че няма как децата ни да са щастливи, ако не са открили всички светове, които приказките отварят пред тях.