В Европа от доста време се обсъжда дали е необходима по-лесна, по-разпознаваема система дали един продукт има здравословни характеристики или не. От 2011 г. бе въведен регламент за етикетиране на храните и той влезе в пълен обем през декември 2016 г. Този етикет вече е реалност върху всички етикетирани храни и дава информация за съдържанието на енергия, на мазнини, на захари, на въглехидрати, на белтъци и т.н.
Но колко хора знаят какво означават тези цифри? Затова в много страни се прилагат други системи, които много по-лесно се възприемат от хората. Те отчитат дали съставките, съдържащи се в един продукт са в количества, които са здравословни. Страната, която има най-голям опит е Великобритания, тя приложи преди много години модел, който е на принципа на светофара. Когато съставките от въглехидрати, сол или мазнини са над допустимите норми на 100 гр. от продукта, те се отбелязват в червено. В определен интервал, ако количеството на мазнините, на наситените мастни киселини, на захарите е приемливо или трябва да се внимава, оцветяването е в жълто. А ако е ниско количеството на добавените захари, на солта, на мазнините, то тогава цветът е зелен и няма никакъв проблем да се консумира този продукт.
Това е подход, който не е задължителен в Обединеното кралство, но там министерството на здравеопазването работи много активно на принципа на постигането на доброволно съгласие и сътрудничество с компаниите, произвеждащи храни и напитки. Голяма част от тях отбелязват на етикетите си съставките във вид на светофар.
Беше направен опит да се използва този модел за целия ЕС, но имаше държави, които се противопоставиха с различни аргумента. 6 компании в ЕС решиха, че ще прилагат тази система и те са измежду най-големите, световни марки, но няма да ги цитирам. Единствената разлика е, че те заимстват модела, но не за 100 гр. продукт, а за порция. Това също предизвика несъгласия сред някои потребителски асоциации и специалисти по хранене, но според други техни колеги системата е добра и работи. Макар че на ниво ЕС не бе възприета.
Има и други модели – сред тях интерес представлява скандинавският. Там Швеция даде инициативата през 2006 г. и пред 2009 г. бе възприета от всички скандинавски държави система, която препоръчва определени храни като здравословни. Образът на етикетите при тях е под формата на ключалка на зелен фон. Такъв знак получават само онези храни, които отговарят на критериите за добро здраве. Примерно, всички плодове и зеленчуци са етикирани с тази зелена ключалка. Докато газираните напитки, заради ниската хранителна стойност, независимо дали са правени със захар или с подсладител, категорично са лишени от това пазарно преимущество. При месата картината е различна. Тук не говорим, обаче, за добавките, а само за количествата захари, мазнини, сол и т.н.
Лично аз предпочитам модела на зелената ключалка, но има още една препоръчителна система, предложена от Холандия и доста страни като Полша и Чехия я приемат. Казва се здравословен избор и определя здравословните стандарти за всяка група храни.
В обобщение, всяка подобна стъпка, която европейските държави предприемат при етикетирането на храни, за да се направи изборът по-лесен за хората, е добра. Защо и България да не ги последва?
Често ме питат как да се ориентираме и да си изработим условен рефлекс при избора на продукти, когато, например, влезем в един супермаркет. Защото не рядко изпадаме в объркване и пазаруваме стихийно. Винаги съм казвала, че трябва да избираме задължително групите храни, които са безусловно полезни. На първо място това са пресните плодове и зеленчуци. Вярно е, че се стъписваме от колебания за наличие на пестициди и нитрати, но тук трябва да разчитаме на самосъзнанието на контролните органи. И въпреки, че такива може да се съдържат в тях, количеството на витамините и антиоксидантите е за предпочитане пред тези страхове. Искам да кажа, че е по-добре да се консумират, отколкото да ги избягваме. Втората група е на пълнозърнестите храни, с които трябва да се храним всеки ден – това е пълнозърнестият хляб, житото, овесените ядки, киноата, чиата, въпрос на избор. Следват млечните продукти - киселото мляко трябва да се консумира ежедневно. Защото като че ли децата ни забравиха какво значи всеки ден да се пие по чаша айран или чаша кисело мляко. Млеката по щандовете са много, но си мисля, че на по-голямата част от тях може да се вярва в качеството. Нашите млекопреработвателни компании възприеха европейската система за безопасност на храните НАССР и млеката ни вече не се заразяват от дрожди, както бе преди години. Препоръчвам също пресните меса и риби пред замразените. По-добре да купим по-малко количество месо и веднага да го сготвим, отколкото да държим във фризерите си тези продукти със седмици или да предпочетем салам.
Ние диетолозите казваме, че по принцип няма забранени храни, всичко е въпрос на мярка, на количество.
И въпреки, че наблюдаваме от години срива на селското ни стопанство, в което не достигат основни суровини, приветствам пазаруването от т.нар. фермерски пазари, които много скоро могат да се превърнат в част от бита и навиците ни. /БГНЕС
---------------------
Проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи.