Развихрилия се скандал със статута на Копривщица стана повод да потърсим за коментар един от наследниците на Каравеловия род. Специално за читателите на Topnovini.bg се съгласи да даде интервю Георги Каравелов - пра-пра-правнук на Геро Каравелов, който е бил брат на Петко и Любен Каравелови.
Г-н Каравелов, Вие живели ли сте някога в Копривщица и имате ли имоти там?
- Не, аз бях много малък, когато станаха реформите тук, в България и в Румъния. Тогава издирваха наследници. В Букурещ Любен Каравелов е имал печатница (сравнително голяма сграда). Получихме писмо дали имаме претенции и ние се отказахме от всичко, както у нас, така и в Румъния. Единственият имот на Каравелови в града е къщата на Любен, която после става музей и е правилно да остане така, за да може да е достъпна за всички.
Въпреки, че сте не сте живели в Копривщица, предполагам, че многократно сте я посещавали, ходили сте в музея. Какво символизира за Вас този град?
- Ходил съм много пъти, водил съм децата си в къщата. Даже там има вход, който се плаща. Жената, която събира таксата ни познава отлично и никога не иска да ни вземе пари, но ние винаги настояваме и си плащаме, защото те от това се издържат, а и къщата трябва да се поддържа.
Как гледате на пререканията, които възникнаха във връзка със статута на града и мислите ли, че обликът му трябва да се запази такъв, какъвто е днес?
- Аз съм на мнение, че е хубаво - както навсякъде има стар и нов град - в Несебър, във Велико Търново. От една страна е хубаво да се запази възрожденския изглед в центъра, а който иска нека да строи в околията и около самото градче, има достатъчно парцели и ниви. Добре е да се разрасне от гледна точка на това, че те на всеки 5 години правят международния фолклорен фестивал и тогава самия град не може да поеме толкова много хора. Местните обаче са прави за себе си, защото там има хора, които живеят постоянно в тези къщи. Те самите не могат да направят никаква реконструкция на домовете си. Имам примерно позната от там. Таванът на къщата й се руши и понеже имотът й се води паметник на културата, не и дават дори гредите, които ги нападат вредители да ги може с препарати.
Според Вас, как може да се намери балансът между съхраняването на миналото и развитието на града?
- Мисля, че е най-добре двете страни в този спор да се срещнат и да се види в коя посока ще се наклонят везните, защото това са си хора, които там си живеят и най-добре знаят как да подредят нещата.
Мислите ли, че има опасност от презастрояване на Копривщица?
- Не мисля. Трябва просто да го направи добър архитект, който не ламти за пари и се спазват законовите ограничения. Само така мисля, че няма да има проблем.
Извън тази тема, какво е чувството да си наследник на Петко и Любен Каравелови и с какво те са ни важни като народ?
- На мен като малък самата фамилия Каравелов, както и на моите три деца сага, ми звучеше странно, защото не знаех какво означава. В началото имах опасения дори да споменавам фамилията си, но с годините моя дядо Георги Каравелов ме накара да се гордея с името си и ме научи да съм родолюбец. Той ми разказваше много за миналото ни. Фамилията ни идва от турското Кара Вельо, което буквално означава черен Вельо. Петко Каравелов е дал много на България – многократно е бил премиер на страната. Любен Каравелов описва точно описва творбите си природата, революционерския дух, как е изглеждала България тогава.
Опитвате ли се да предавате този дух на своите деца?
- Моите са още много малки, но с най-голямата, която е в пети клас говорим, обяснявам й, наблягам на тези неща. Друг е въпросът, че в последните години съм много разочарован от държавата и от политиците ни. Даже обмислям емиграция.
Не ли тъжно наследникът на личности като Любен и Петко Каравелови да планува да напусне страната си?
- Аз имам три деца, не знам дали можете да си представите колко е трудно да се гледат в България. Политиците ни принуждават да си тръгнем доброволно от страната, за която предците ни са се борили. Днес вече няма политици патриоти, които да мислят за народа, защото той е който изгражда държавата. Не може да се мисли повърхностно и всеки да се интересува само от това как да се облагодетелства и да разреши личния си проблем, а никой да не се вълнува от бъдещето на народа, от това да има интелигентни и мислещи хора.