Отдалечили сме се от първоизточника си, защото сме загубили това просто усещане за живота, усещането ни за съучастие в магията на живота. Гледаме на живота като на ресурс за потребление, а не като на някакво чудо, за което трябва да сме радостни, да бъдем благодарни, да съпреживяваме и да сътрудничим. Най-тревожното за мен е, че сме загубили опорите, които са имали нашите предци-Бог и земята, и много близката връзка между поколенията.
Това заяви една от най-харесваните български авторки Ивинела Самуилова в интервю за БГНЕС относно българските обичаи, празници, българският дух, загубили ли сме корена си, правят ли ни простите неща щастливи, яйцата с лук и сланина, отдалечили ли сме се от първоизточника си, както и за книгата си „Бабо, разкажи ми спомен”.
БГНЕС: Когато се върнем към корените и обичаите си ли разбираме кои сме всъщност?
Ивинела Самуилова: Така, е когато се върнем към корените и обичаите, но през едно осмисляне за тяхното съдържание и посланието, което предават, защото днес има много възстановки на обичаи, опити те да бъдат представени, издирвани и съхранявани. Но, в масовото разбиране за традиционната култура най-вече хората свързват празниците с трапезата, какво се слага на трапезата на даден ден или, че даден ритуал се прави за здраве или късмет. Дълбочината, която съдържа самата традиционна култура, смисълът на традиционната обредност остава малко поизгубен. Чрез „Бабо, разкажи ми спомен” за мен най-важното, което се опитах да направя, е да потърся този смисъл, да го преоткрия и да го предам на своите читатели.
БГНЕС: Главната ви героиня открива радостта в простите неща, като яйца със сланина и лук, но приготвени от баба Жива. Забравили ли сме хората от големия град да откриваме точно тези малки неща, носещи радост?
Ивинела Самуилова: Това се случва заради бързането. Съвременната култура е на забързания човек, напрежението, удобството. Ние искаме всичко да е готово. Храната ни да не ни отнема повече от 5 минути, да не губим време в такива дейности, които са най-естествените дейности за задоволяване на житейските ни нужди. Живеенето днес е фокусирано върху някакви идеи, които социумът ни предава за това какви са нашите нужди, какви трябва да бъдат мечтите ни и какво е съдържанието и смисълът на живота. Скромното, истинското и автентично живеене се изгубва и бива заменяно от модели за поведение, които, обаче не винаги ни правят щастливи, дори и да са удобни.
БГНЕС: Защо като че ли се срамуваме да се връщаме към корените си, да разказваме и спазваме традициите си, по-големи граждани ли се чувстваме така? Скъсали ли сме с корените си?
Ивинела Самуилова: Не мисля, че сме скъсали с корените си. Виждам, че много млади хора предприемат редица инициативи за завръщане към тези корени, това разбиране и начин на живот, който са имали нашите предци. По някакви начини нашата традиционна култура възкръсва. Този разрив и това, не знам дали да го нарека срам, по-скоро някаква историческа неадекватност на някои от обредите към днешна дата. Ние никога няма да обуем отново потури. Животът се променя. Колкото и някога това да е символизирало други неща и, колкото и някога жените да са страдали, че мъжете им са заменили потурите с панталони. Това е днешната култура и някои неща няма как да бъдат върнати, но това не пречи да откриваме нови начини, с които да предаваме тази култура и този смисъл. Виждам го на много места, има много хора, които се занимават с изработка на шевици, тъкани, които навлизат в бита ни отново, но придавайки все същата енергия и послание. Хубаво е, че има толкова организации, читалища и фондации, които се опитват да съхранят като една възстановка, за да знаем какво е било. Приветствам и тези нови начини, по които старата, традиционна култура намира своя начин да стигне до нас и днес, и да бъде приета адекватно.
БГНЕС: Магията на живота вие свързвате с целостта на човека с природата, духът и енергията на старите българи? Защо сме се отдалечили толкова много от първоизточника си?
Ивинела Самуилова: Отдалечили сме се, защото сме загубили това просто усещане за живота, усещането ни за съучастие в магията на живота. Гледаме на живота като на ресурс за потребление, а не като на някакво чудо, за което трябва да сме радостни, да бъдем благодарни, да съпреживяваме и да сътрудничим. Най-тревожното за мен е, че сме загубили опорите, които са имали нашите предци-Бог и земята, и много близката връзка между поколенията. Това връщане на тази тенденция за връщане към земята и Бога от много млади хора, тези търсения, са добър индикатор и надежда, че може би, ако успеем да възстановим това, ще възстановим и нашите опори. Това значи и семейството, възпитанието на децата, всичко това, което е една преграда от различни чужди модели и влияния, които не са наши и ни дезориентират, да бъдат по-лесно разпознаваеми и да можем да се опазваме.
БГНЕС: В последните години се забелязва и мода млади семейства да търсят къщи извън градовете, но близо до тях? Защо, според Вас?
Ивинела Самуилова: За различните хора е различно и може би някои от тях са усетили, че няма как всички да живеем в София. Лудницата стана доста осезаема през последните години, много е натоварено. Животът на село дава едно спокойствие, което е започнало да им липсва, предполагам. Проблемът е, ако се опитаме да пренесем този начин на живот-градския на село и нямаме готовност да приемем предизвикателствата и изискванията на селския живот. Само смяната на местожителството не променя живота, човека или битието. Целият багаж, с когото човек отива от място на друго без преди това с него да е извършена някаква осъзната промяна за това желание, няма да бъде особено успешно. На мен тази тенденция много ми харесва. В социалните мрежи има групи, където хората си помагат за реставриране на стари български къщи, за имот под наем-без наем, където хора предлагат на други възможност, ако искат да живеят и поддържат домовете на техните родители, да се грижат за земята и домовете. Това са много радостни сигнали.
БГНЕС: Наричате хората от града „доброволни заложници на амбициите си”. Живеем ли в лъжа, че истинският живот е в големия град, а на село остават само старите или по-заблудените от нас?
Ивинела Самуилова: Може би е хубаво да търсим примерите в историята си и предците си. Ако се обърнем назад ще видим, че някога хората, някои от големите наши възрожденци и будители, които са живеели съвсем прост живот и са били от село. Когато Петко Славейков е изпратил седем от децата си да учат в чужбина, после всички те се завръщат в България и прилагат опита си и го инвестират в страната, като стават учители, заемат различни длъжности. Това не е единичен пример, това е била масова практика. Който е имал възможност да изучи детето, да го прати да натрупа опит в чужбина, го е правил. Днес това е променено и като че ли родителите дават всичко само и само да избутат децата си в чужбина, с пожеланието да не се връщат в България, понякога и против волята на самите деца, които не искат да учат в чужбина, нито да остават да работят там. Това е опитът, от който трябва да се поучим и, ако може този начин на мислене да го вкараме отново в употреба може да допринесе много за страната ни, защото натрупан опит навън си е натрупан опит. Не може да се очаква от всеки да бъде вдъхновен от селския труд или от работата по нивата. Хората имат различни таланти, различни възможности и е нормално да се реализират по различни начини. Важното е да бъде в полза на страната ни.
Снимка: БГНЕСБГНЕС: Какво мислите за парадокса, че някои семейства българи в чужбина, Великобритания, не учат децата си на български умишлено, срамуват се, но за сметка на това англичани идват да живеят в български села?
Ивинела Самуилова: Не всички българи са така, както и не всички англичани идват в България, защото са запленени от културата и природата ни, а купуват къщи, защото им е евтино. Така си изкарват старините, някои успяват да се адаптират, други не. За нашите българи, които реагират по този начин няма какво да кажа, освен популярното пази, Божи, сляпо да прогледа.
БГНЕС: Не се ли опасявате, че българските традиции и обичаи, които предимно са се запазили в някои от селата, след изчезването на хората от селата, ще изчезнат и те?
Ивинела Самуилова: Това не може да стане изведнъж, защото тези хора имат своите деца и внуци и предпочитам да вярвам, че все ще се намират хора, които да искат да запазят тези неща. Най-малкото да се научат от бабите си как се меси хляб, как се прави баница.
БГНЕС: Завършвате книгата „Бабо, разкажи ми спомен”. си с думите „Време е да възкресим българското”. Как може да се случи това?
Ивинела Самуилова: Да се опитваме да осмисляме традицията и мирогледа на предците си. Културата по нашите земи, на старите българи, е била култура на живота, на празника, благопожеланието и е хубаво това да не го забравяме. Да се връщаме не само, защото това така се е правило, да се връщаме към това, защото то ни е необходимо, дава ни тази енергия за живот и отговаря на въпроса защо си струва да го пазим. Моят призив е да мислим повече за тези неща като вникваме в дълбочината и съдържанието им. Това, което определя българщината-него да съхраним.