Желанието за агитация сред турските избиратели в Европа за предстоящите конституционни реформи в Турция се превърна в криза. Първоначално на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе разрешено да кацне в Холандия, а след това и на социалния министър Фатма Бетюк Кая не бе разрешено да достигне до турското консулство в Ротердам и бе обявена за „персона нон грата“.
Последва много остра реакция от страна на президента Реджеп Тайип Ердоган, който продължи своя изказ за „нацистки остатъци“, след като седмица преди това обвини и Германия в същото. Преди седмица бе ескалацията на напрежението между Турция и Германия. Дипломатически проблеми имаше и с други държави от ЕС. От обещанието на турските управляващи, след спогодбата за безвизов режим за турските граждани с Евросъюза, се стигна до абсурда турски министър да не може да пътува в страните от Шенген!
Острата реакция на Ердоган и неговите министри не е нещо ново, но се случва срещу държави, към които Турция официално се стреми да достигне. Спомнете си крайната остра реакция на Ердоган към настоящите първи приятели и бивши врагове на Турция като Израел и Русия. Няма да е чудно това да се случи след известно време и с Холандия, Германия, Австрия и други европейски страни. След известно време те могат да бъдат отново обявени за партньорски и приятелски страни в европейското семейство, към което официално иска да се присъедини Турция.
Но защо се вдига толкова много шум?
Кой печели от ескалацията на напрежението?
На кого е удобно да се води „дипломатическа война“?
Иронията е в това, че Ердоган обвинява, че не се разрешава да агитират и провеждат митинги в европейски страни, като умело избягва момента, че именно неговото правителство през 2008 г. прие закон за изборите, който забранява политическата агитация извън Турция. Всеки турски политик, който агитира извън страната, нарушава закона.
Турският президент Реджеп Ердоган целенасочено търси сблъсък и ескалация на напрежението, като създава „контролирана криза“ с Европа. „Контролирана криза“ е необходима за Ердоган до 16 април, когато в Турция ще се проведе референдум за конституционни промени, които ще бетонират неговата еднолична власт.
Но има сериозен проблем. В Турция е наложено извънредно положение, след опита за преврат през юни миналата година, и са забранени всякакви обществени прояви и събирания, и има сериозен натиск върху неодобряващите конституционни промени избиратели. Въпреки това и контролирания вот, одобрението за референдума не надвишава 50%, според социологическите агенции. В най-добрия случай, близки до управляващите социологически агенции, дават резултата да е на кантар. А социологически сондажи на управляващата ПСР сред избирателите се правят много често.
За това турските граждани в Европа (Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Франция и др.) са с изключителна важност за предстоящия референдум на 16 април. Техният глас може да се окаже решаващ на референдума. В Германия 1,4 милиона гласоподаватели имат право да гласуват. Никак не е и за омаловажаване броят на избирателите и в другите европейски държави. Подкрепата сред турските избиратели в Европа е много по-голяма за Ердоган и ПСР, отколкото в самата Турция. Но проблем е ниската избирателна активност сред гастарбайтерите. На последните избори 43,7% са гласували, което е пренебрежително малко за изборната традиция на турците.
За това е необходимо да се мобилизират и консолидират турските гастарбайтери в Европа и онези националистически гласове в Турция, като се създаде образа на външния враг.
Целта на Ердоган чрез „контролираната криза“ е да създаде образа на външния враг в лицето на европейските държави. Този външен враг, който е против силна Турция, която ще се изгради, когато страната стане президентска република. Създава се възприятието сред избирателите, че трябва да се обединят около предложените конституционни реформи и да гласуват с „да“ на референдума. И за това, според тях, трябва да има президент с пълната власт, който „да постави на място всеки враг“ който не се съобразява с Турция на Ердоган. За този образ спомагат и медиите в югоизточната ни съседка.
За това е необходим много остър тон от страна на Ердоган срещу Европа. Да провокира европейските държавници, като прекрачва червените линии. Обвинява ги в „нацистки остатък“, в нарушение на човешките права, свободата на изразяване, свобода на събиране – все теми, които не съществуват в Турция на Ердоган. Но е наясно каква ще е реакцията на европейските лидери и представя себе си като жертва в цялата ситуация.
От управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) излязоха с официално изявление, че е решено до 16 април турски представител да не присъства на митинги в Германия. Но в контраст с тази позиция самият Ердоган продължава с острите си нападки. Той обяви, че подкрепата за референдума е най-добрият отговор на „расистка, фашистка, жестока, антиислямска и антитурска Европа”.
„Дипломатическа война“ на Ердоган с Евросъюза е битка за собственото му бъдеще, за да успее да прокара конституционните реформи на референдума на 16 април. В цялата история с „дипломатическата война“ Ердоган и неговите министри много умело създадоха и продължават да изграждат образа на жертвата (самият Ердоган и неговото управление), изградиха образа на външния враг (в тази ситуация европейските държави), изнесоха вътрешно-политическите проблеми на Турция извън страната и разделиха турската общност във въпросните държави.
Безспорно в тази ситуация печелившите са Ердоган и неговото управление, защото ще получат желаната подкрепа за референдума, както и крайно националистическите формации в Европа, които ще „докажат“, че турците и мюсюлманите нямат място в Европа. А днешните врагове много лесно могат да станат приятели, както и обратното. Това Ердоган го умее много добре.
Губещи са етническите турци, живеещи в европейските държави, които ще се капсулират и маргинализират още повече. Конфронтацията между тях се задълбочава. Ще загуби и бизнесът, като най-вече ще бъде засегнат туризмът в Турция. Защото кой европейски гражданин би искал да посети Турция на Ердоган?
Напрежение и със съседите
От друга страна в началото на своето управление Ердоган и неговите съветници издигнаха „нула проблеми със съседите“ като лозунг във външната политика. До преди няколко години това даваше резултати. Но дискредитираното му управление обърна курса и във външната политика и буквално само за година-две проблемите със съседите станаха много.
Видими са и резултатите с покачването на напрежението с България. Бяха наложени административни мерки спрямо петима турски граждани, които представляват заплаха за националната сигурност на страната. Остро се изказаха президентът Румен Радев и служебният премиер Огнян Герджиков, но запазвайки добрия тон подчертаха важността от запазване на добросъседските отношения с Турция. В прав текст бе посочено, че „намесата на Турция в нашите избори е факт и тази намеса е абсолютно недопустима“. Въпреки това турски министър и официални лица открито агитират в полза на една българска партия, която участва на изборите на 26 март. И така се затвърждава усещането, че са превърнати в лостове за прокарване на чужди политики.
От създалото се напрежение губят най-много българските турци и мюсюлмани в страната. Пред тях няма алтернатива, а Ердоган ги оставя пред дилемата да избират между две партии.
Тайфур Хюсеинов, журналист и заместник-главен редактор на в. „Седмичен обзор“. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.