На 21 март тази година отбелязваме Световния ден на социалния работник. Той се чества от 2007-ма на всеки втори вторник на месец март по инициатива на Международната федерация на социалните работници и в знак на признателност към приноса им за благото на световната общност. По този повод репортер от сайта Topnovini.bg се свърза с Диляна Господинова - социален работник, упражняващ от 4 години дейността си на територията на столицата. Диляна се занимава с деца в риск от 0 до 7 години.
Първо, честит празник, г-жо Господинова. Каква е Вашата лична мотивация да се занимавате със социална дейност?
- Харесва ми каузата, защото е обвързана с грижата за децата, а за мен това е най-смислената част от социалната дейност. За мен в това има смисъл да се влагат ресурси, защото в повечето случаи децата са жертва на социалната ни действителност, на политиката, на недобре обучени родители и затова има смисъл да влагам усилия, защото е нещо, което се развива.
Какво Ви дава на Вас общуването с децата?
- Работата ми дава много удовлетворение. Това да виждаш едно детенце от родилния дом, да проследяваш през годините как то се развива и да знаеш, че си го спасил от попадане в институция и как то сега е с майка си и се радва и се развива нормално, носи голямо удовлетворение.
Кои са най-тежките проблеми в работата Ви с децата, с които сте се сблъсквали?
- Бедността в семействата е един от основните проблеми. Друг такъв, е липсата на сексуална култура и на образование сред младите майки, което води до последващи бременности.
В тази връзка, все така наболял ли е проблемът с ниската възраст, на която забременяват жените от малцинствените групи или има промяна?
- Моите наблюдения са, че постепенно възрастта се увеличава. Все по-често се срещат жени от ромски произход, които желаят да продължат образованието си. Наблюдава се такава еманципация, но трябва да се работи с тях достатъчно рано, за да не се пропусне тази възможност. Друго, което за жалост забелязвам напоследък, е как момичета на възраст между 14 и 18 години, настанени в институции, излизат оттам бременни. Считам това за абсолютно недопустимо.
Всички знаем колко тежка е дейността на социалните работници и това, че всекидневно им се налага да се сблъскват с хора от различни социални прослойки и с различна степен на образованост, обществена тайна е и унизителното заплащане. С кое от всички тези неща Ви е най-трудно да се справите, какви други трудности срещате и какви са решенията?
- Най-тежките проблеми в сферата са свързани с връзките ни с институциите, които не са особено социално насочени. Много често имаме проблеми с това, че не разполагаме с необходимите технически средства, за да си вършим качествено работата. За да се случат нещата, трябва да има по-добра съгласуваност между Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и Министерство на труда и социалната политика и всички те да работят в една посока, това е най-важното.
При всички тези трудности, които срещате в работата си, кое Ви дава сили да продължавате да я вършите и има ли млади хора в професията, или броят им драстично намалява?
- Все още има млади специалисти, които имат интерес към професията, но при тях той е мотивиран от каузата да виждаш смисъл от работата си и да ставаш свидетел на това как усилията ти допринасят за развитието на някого. Усещането да видиш блясъка в погледа на едно дете и усмивката му, да знаеш, че е щастливо, нахранено и при майка си, това е достатъчно, за да продължиш.
Какво бихте пожелали на хората, които се занимават със социална дейност, по повод днешния ден?
- Бих им пожелала вяра, че нещата ще се променят, че удовлетворението ще става по-голямо и че усилията ни няма да удрят на камък.