Конфликтът между Анкара и Холандия ще е успех за турския президент Реджеп Ердоган по същия начин, по който опитът за преврат беше от полза за него. Той показа на все още неубедените избиратели какви са неговите критици и колко прав е бил той в това да застава срещу тях. „Западът захвърли маската си“, каза държавният глава по време на митинг в неделя, след като холандските власти вече бяха изгонили от страната двама от неговите министри.
Ердоган отново се заиграва със същата струна в сърцата на избирателите, която използва и след опита за преврат миналата година. Тогава той излезе победоносно от кризата, успявайки не само да консолидира избирателите в лицето на общия враг (в случая Гюлен и неговите привърженици), но и допълнително да полира ореола си на човек, който никога не греши и има силата да застане срещу неприятелите на народа.
По същия начин турският президент умело се възползва от миналите и настоящите слабостите на Европа в свой интерес. В отговор на действията на Берлин и Хага, които забраниха провеждане на турски митинги на своя територия, той извади две от най-тежките престъпления срещу човечеството – Холокоста и клането в Сребреница. Той припомни на Германия тежкото й минало, определяйки действията на Берлин като „нацистки“, като в същото време заяви, че холандците са отговорни за избиването на над 8000 мюсюлмани в бивша Югославия.
Ердоган продължава умело да играе ролята си и с друга историческа препратка, сравнявайки двамата изгонени турски министри и потушения протест пред консулството в Ротердам с жестокото избиване на милиони евреи по време на Холокоста. „Евреите са били третирани по същия начин в миналото“, каза той.
С всеки изминал ден неговият език става все по-остър, а нападките все по-лични. Ердоган няма намерение да отстъпи, тъй като е заложил много на предстоящия референдум за измененията в конституцията и не може да си позволи нещо различно от пълна победа. След като стана първият пряко избран турски президент, той се надява да стане и първият с изпълнителна власт, което да му отвори вратите към заветната 2023 г., когато ще се отбележат 100 години от създаването на Република Турция – празник, който Ердоган иска да отбележи като новия символ на държавата.
Нацизъм, евреи, Сребреница, кръстоносни походи, скъсване на приятелства – все думи, които будят много емоции у чувствителните турски избиратели, но също така могат и да унищожат безвъзвратно тънките връзки на Анкара с Брюксел, който вече усеща напрежението от създалата се обстановка.
Но нека не забравяме, че същата тази Европа, която сега се оглежда притеснено, позволи на Ердоган да провежда необезпокоявано своите политики – било то спрямо политическата опозиция, било спрямо кюрдите, медиите или спрямо други държави. Страхът да не усложнят отношенията с Турция доведе Европа до масово примиряване с Ердоган. Германският канцлер Ангела Меркел неведнъж идва на крака в двореца му в Анкара, обещавайки милиарди евро в замяна на спиране на миграционния поток към Европа. Континентът реагира вяло и когато турската армия влезе с почти целия си арсенал в югоизточните кюрдски градове след провала на примирието с Кюрдската работническа партия. Той почти не реагира и когато основният опозиционен вестник в Турция „Заман“ беше погълнат от властта и за една нощ се превърна в беззъб официоз.
Напротив, само месеци по-късно Меркел сключи мигрантско споразумение за милиарди евро с Ердоган и до голяма степен заложи сигурността на континента в неговите ръце.
И едва наскоро Европа се сети и за засиленото „турско влияние“ на Балканите, и то в контекста на руските интереси, при положение, че в книгата на бившия турски премиер и строител на съвременната външна политика на страната Ахмет Давутоглу от години присъстват осите на турския интерес, включващи територии в Албания, Босна, Косово, Македония, България.
В поредния сух брюкселски език се превърнаха и предупрежденията срещу чистката след опита за преврат, след който властта с лекота отстрани дори и най-малката опозиция в страната.
Страхът от загубата на постове заради късогледата политика към Анкара накара много хора в европейските столици да си отворят устата. Западът обаче дълго затваря очите си за случващото се в Турция в името на своята изгода и сега има малко време да реагира преди референдума,.
Уважаеми читатели, не ме разбирайте погрешно. Европа не е създала Ердоган, тя няма капацитета за това. Тя обаче му позволи да бъде това, което е, и да продължава да разиграва континента, който тепърва ще започва да си пати истински от неговите действия. /БГНЕС
-----------------
Елена Илиева, международен редактор в агенция БГНЕС.