След скандала с храните, предлагани от чужди производители под една и съща марка на нашия и техния пазар, но с по-ниско качество в нашата търговска мрежа, служебното ни правителство реагира адекватно.
Официално България вече се присъедини към възражението на държавите от Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия. И независимо, че все още нямаме наши национални данни по въпроса, по презумпция можем да приемем, че този проблем съществува и в нашия регион. И, за съжаление, ще е такъв във времето напред, докато не се вземат реални мерки за създаване на един общ стандарт в страните–членки на ЕС. На теория той съществува, но явно някои компании имат диференцирано отношение към включването на хранителни съставки по качество и по количество в продукти от един бранд, с едно и също наименование. Това е наистина недопустимо. Няма българин, словак, чех или човек, от която и да е друга страна, който да приеме тези данни спокойно.
Независимо дали това различно качество на храната ще доведе до здравни проблеми, тази констатация е унизителна за нас. Смятам, че европейците трябва да бъдем в еднаква позиция спрямо стоките, особено пък – спрямо хранителните.
Проблемът е и етичен, докато не разберем какъв асортимент от храни са включени в списъка с ниско качество, предлагани на пазара, кои са компаниите, прилагащи двоен стандарт, които злоупотребяват с нашето доверие. Разбира се, храните с по-ниско качество не стават по-опасни. Но имат определено по-нездравословни характеристики.
Официално по медиите не се съобщава, но нашият министър на земеделието и храните има пълната информация от Словакия - за кои храни става дума, какво точно е открито в тях, в какви количества. Предполагам, че тези данни са до известна степен конфиденциални и щом те не се оповестяват на широката публика у нас, вероятно нямаме право да ги разпространяваме. Моята информация също е откъслечна, не е пълна, затова не мога да я коментирам детайлно. Но от чутото от министъра научих, че за някои храни се установява по-високо количество мазнини, по-ниско количество месо, повече вода в някои месни и млечни продукти. Това влошава качеството им, хранителната стойност е ниска.
От нашите изследвания знаем, например, че консумацията на мазнини във всички възрастови групи у нас е над препоръчаните горни граници. А по-малкото количество какао в шоколада не само променя вкусовите му качества, но и намалява съдържанието на антиоксиданти. Защото, ако препоръчваме тъмния шоколад в малки количества, то е именно заради какаото в него.
Чувам напоследък резонния въпрос: а защо ние в България не наблегнем повече на контрола, защо не разширим мрежата от сертифицирани лаборатории, където се прави изследване на хранителните продукти, предлагани на пазара?
Въпрос на приоритети. У нас понякога се дават пари за неща, без които можем да минем, а пестим от други, свързани със здравето ни и с качеството ни на живот. Имаме такива лаборатории, обаче те са ограничени по брой и по състав и в никакъв случай не можем да си позволим да правим постоянни изследвания на качеството на храните. Наистина едно такова изследване никак не е евтино.
По принцип качеството на храните е отговорност на производителя. Той отговаря какво количество месо ще сложи в мекия или твърдия салам, например, какво ще бъде съдържанието на млякото и др. Контролните органи са тези, които трябва да следят доколко производителите спазват характеристиките на съответната храна, заложена в техните документации. Обичайният контрол е дали се спазва технологичната процедура или не. Правят се проверки - тематични, от време на време, по сигнали. В Словакия органите са се самосезирали по сигнали и са започнали целенасочено проучване.
Ще дам пример и за т.нар. емулгатори в млечните продукти, за които се говорят страховити неща. Емулгаторите нямат вредно действие – при сиренето те дават фалшива структура чрез влагането на по-малко мляко. Тук говорим за ниско качество – в него има по-малко белтък, по-малко свободни аминокиселини, затова е и по-малко полезен за здравето. Това е фалшификация. Но има и други, които могат да навредят.
Вредата за здравето е, когато в продукта се слагат някои консерванти. Мнозина говорят за нездравословните Е-та по етикетите. Съществува, обаче, едно неразбиране за тях. По принцип всички добавки в храните се оценяват от Агенцията по храните в Европа. Тези добавки, които се считат за безопасни и се разрешава тяхната употреба, получават номер. Това се прилага, за да има обща система за всички европейски страни и за да знаем, че Е 280 означава нещо определено, Е 300 – друго и т.н.– един вид гаранция, че дадена добавка е разрешена, но само за определени храни и в определени количества. В добавките се включват абсолютно безопасни вещества каквито са витамините или каротинът, който влагат за оцветяване. Но има наистина страх в част от хората, когато видят голям брой Е-та по етикетите на някои хранителни продукти. Защото една част от тях касаят синтетичните добавки – оцветители, консерванти. Проблемът идва от това, че да се забрани вече разрешена добавка трябва да се натрупат данни – от експерименти, от проучване след консумация при хората. И минава време… Аспартамът е разрешен преди доста години и по повод на сигнали от потребители, от научни организации, от публикации ЕК възложи на експертната комисия на ЕС да направи преоценка на неговата безопасност. Оказа се, че той не е вреден за здравето в определените количества. Да, за хората той е безопасен засега, но не знаем дали на основата на досега натрупаните данни може да се даде категорична оценка. Изводът важи не само за аспартамът, но и за редица други добавки. /БГНЕС
--------------------
Проф.д-р Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи.