Г-жо Чорбанова, кои са най-големите проблеми в здравния сектор според вашата политическа сила?
- Българското здравеопазване е изправено пред големи предизвикателства. За първи път в Доклада на Комисията за България за 2016г. говори за ограничения достъп на населението до здравно обслужване, ниската степен на финансиране и слабите здравни резултати, но данните вече говорят за изключително критична ситуацията. Почти 12 % от българските граждани нямат здравно осигуряване и тази липса на покритие е неравномерно разпределена в цялото общество. Българското здравеопазване продължава да страда от слабо финансиране, а населението е недостатъчно защитено срещу риск от влошаване на здравето. Поради недостиг на публично финансиране не може да се гарантира подходящ достъп до здравеопазване за цялото население. В здравеопазването са широко разпространени подкупите и неофициалните плащания, както и неефективното разпределение и използване на ресурсите.
Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването? В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?
- Да, дава. В програмата на Коалиция АБВ – Движение 21 темата „Здравеопазване“ е изведена пред скоби. За нас здравето на нацията е въпрос на национална сигурност и тенденциите, които ние анализирахме са твърде тревожни. Сред държавите — членки на ЕС, България води доста негативни класации – на челно място е в областта на детската смъртност (1—14 години), предпоследна е по перинатална смъртност и постига четвъртото най-лошо постижение от гледна точка на предотвратимата смъртност. България е на едно от последните места в ЕС по продължителност на живота и смъртността. Ние предлагаме спешни и ефективни мерки за подобряване на майчиното и детско здраве. Лошите здравни резултати се отразяват отрицателно на населението в трудоспособна възраст. У нас смъртността преди 65-годишна възраст намалява работната сила в България с 2,7 % в сравнение с нейния потенциал, изчислен чрез използването на средния за ЕС процент на смъртност. България може би е една от малкото страни в ЕС без Национален антираков план и единствената без Модерна детска болница за комплексно лечение! На фона на изхарчените милиони за саниране липсата на детска болница е недопустима! Мерките свързани с подобряването здравето на нацията ще бъде една от първите ни задачи в 44-то Народно събрание.
Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?
- На старта на предизборната кампания, лидери на други политически партии се обявиха за „безплатно здравеопазване“. Надявам се правят разлика между гарантираното от Конституцията права на гражданите и „безплатно здравеопазване“. Няма как да обещаеш безплатно здравеопазване, когато лечебните заведения са търговски дружества. Една от първите законодателни инициативи, които ще внесе Коалиция АБВ – Движение 21 е промяна на статута на лечебните заведения. Паралелно с това ще настояваме държавата да поеме субсидирането на поне шест областни болници, само тогава може да се гарантира достъпно и безплатно здравеопазване на гражданите без да се налага доплащане.
Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?
- Публичните разходи за здравеопазване в България като % от БВП перманентно са значително под средното за ЕС. Това е особено фрапиращо при фармацевтичните продукти. Публичните разходи за лекарства в България като дял от всички разходи за лекарства при амбулаторно лечение са най-ниските в ЕС (23,8 % през 2013 г. срещу 58,4 % средно за ЕС). Поради недостиг на публично финансиране не може да се гарантира подходящ достъп до здравеопазване за цялото население. Освен това - широко са разпространени неофициалните плащания, както и неефективното разпределение и използване на ресурсите. За нас най-важно е да се направи оценка на ефективността на ресурсите, с които разполага системата на здравеопазване у нас…….
Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?
- Демонополизацията на НЗОК е тема, която се подхваща периодично от досега парламентарно представените партии. Но е видно, че не им стигаше смелостта за предприемането на такава стъпка до този момент. Разбира се, че е много важно да се избери модел на демонополизация – дали ще е този с „основен и допълнителен пакет“, дали ще се предприеме модел с няколко „каси“, но най-важно е преди такава стъпка системата на здравеопазване да бъде стабилизирана! Да бъде подсигурен ресурс в резерв, който да удържи евентуални трусове.
Трябва ли да се ограничи правото на болниците да работят с публичен ресурс? Ако да, на какъв принцип?
- Със сигурност трябва да се преразгледа модела, по който болниците работят с публичен ресурс, особено когато той е ограничен. В името на достъпа до здравеопазване на гражданите. Българското здравеопазване е особено концентрирано в болниците. Болничният капацитет значително надвишава средния за ЕС. За разлика от това амбулаторните и първичните здравни грижи не са достатъчно развити и има проблеми с достъпа за общопрактикуващи лекари, особено в слабо населените региони. Болничните заведения предоставят много услуги, които в други държави членки се извършват амбулаторно. Липсата на избирателно договаряне, т.е. задължението на Националната здравноосигурителна каса да възстановява услугите, предоставяни от всички болници в страната, задълбочава финансовите проблеми.
Трябва ли да се повиши достъпа на населението до медицинска помощ, както и качеството й? Ако да, по какъв начин?
- Безспорно. Законодателните инициативи за повишаване на достъпа до медицинска помощ за нас ще е първостепенна задача. Здравеопазването в регионите извън големите областни центрове вече почти го няма. Ние сме готови със стратегия за подсигуряването на базова медицинска помощ във всяко едно населено място и преструктурирането на лечебните заведения във общините така, че да оказват максимално ефективна здравна помощ. Това ще бъде и една от първите ни инициативи в новото Народно събрание.
Трябва ли да се намали процента на доплащането от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?
- Ако ресурсите в системата са правилно и безпристрастно разпределени, нуждата от доплащане от страна на пациентите ще е пренебрежимо малка. Нерегламентираните доплащания в цялата система са в огромни размери. Това е ясно за всички страни в тази система. На финала пациента имащ нужда от лечение е принуден или да се „справя сам“ или да се откаже от лечение. За нас е задължително да има лечебни заведения, които ще са поставени под грижата на държавата и там от нуждаещите се няма да се изисква доплащане и ние ще се борим за това.
Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?
- Гарантиран доход на лекарите и специалистите по здравни грижи е мярка за спиране на „изтичането“ на специалисти. Предвиждаме мерки, чрез които държавата да гарантира на специалистите солидарно и достойно възнаграждение. Облекчаване на процеса на специализации допълнителни стимули – също.
Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?
- Контролът е важен, но по-важни са ясните, адаптирани към действителността правила. Правила, които са подчинени не на частната, а на обществената полза.
Предвиждате ли мерки за развитие на първичната и вторичната профилактика у нас? Какви?
- Ориентирането към модела на профилактика е задължителен! В България модела е ориентиран към лечение и това не е случайно. Има непрестанно нарастващи корпоративни интереси, а ресурса на здравната каса е сигурен и гарантиран ресурс. Ориентираният към профилактиката на населението модел е в полза на хората и ние ще отстояваме това си схващане. Благодарение на профилактиката сред населението се облекчава и товара върху социалната система, трайно заболелите са в пъти по-малко.
Трябва ли да се повиши достъпа до медикаменти на пациентите? Ако да, как – чрез промени в регулацията на цените, чрез промени в модела на финансиране на лекарствата с публични средства или по друг начин?
- За да се подобри достъпа на потребителите до лечение, ние предлагаме и ще отстояваме диференцирана ставка на ДДС за медикаментите – 0% ДДС за лекарствата, плащани от публичните фондове (НЗОК) и 10-15% за тези, продавани свободно. Също така, осигуряване на безплатни лекарства за деца до 7 години и осигуряване на безплатно лечение на пенсионерите над 65-годишна възраст за едно основно заболяване. Това са практики, които са успешно прилагани и в други европейски държави.
Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?
- Естонският модел, той би имал най-успешно приложение в България.
Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли дестабилизирането на сектора?
- Без политически консенсус развитието на здравната система у нас е невъзможен. Ако в центъра на тъй бленуваната реформа не се постави здравия човек, тя ще продължава да бъде обречена и няма да успее. До тук продаваните реформаторски заявки се провалиха. Правителството на ГЕРБ обещаваше реформа, но нито знаеше от къде тръгва, нито къде иска да стигне, нито имаше визия как да я постигне. Нужни са политически консенсус за това, че здравеопазването се нуждае от своеобразен спасителен план, оценка на ефективността на изразходвания в системата ресурс и най-вече смелост да се наричат нещата с истинските им имена.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!