Поради кръстосването на много интереси тук, на Балканите, талантливи демагози и изпечени мошеници като Мило Джуканович, Александър Вучич и Никола Груевски са грижливо закриляни от големите играчи на геополитическия покер.
Така Джуканович се превърна в герой за Запада, Груевски – в любимец на Русия, а хитрото момче от Белград, Вучич, успява да се хареса и на едните, и на другите.
Сега на мода е Груевски. Кафанският фолклор го канонизира като кръстник на македонската държавна мафия. Това е шлагерът, който се пее от масовката. В средите, посветени в тайнството на властовото подземие, отдавна се говори за политическото раково образувание „Груевски-Миалков-Янкуловска”, а тези, които не са загърбили завета на дедите си, обвиняват Груевски в два смъртни гряха.
ПЪРВО. За няколко мандата начело на ВМРО той, без капчица свян, изпразни тези четири букви от съдържанието, което бяха вложили в тях Даме и Гоце, Тодор Александров и Иван Михайлов и удобно се облегна на абривиатурата ДПМНЕ, чиято сърцевина се състоеше от стремежа да бъдат съхранени югопостулатите за Македония и в новото време.
ВТОРО. На този фалшификат той уши един много скъп античен костюм, под който бяха скрити всички оръжия, сътворени от Новакович до Темпо, Ранкович и Тито. Вече на всички е ясно, че Груевски е враг на ВМРО, и че ВМРО, няма нищо общо с ДПМНЕ.
ЕТО ТИ И ПАРАДОКС: Заев, чиито лидерски възможности са скромни, получава шанса да спаси и същността на ВМРО. Как? Благодарение на силния международен натиск СДСМ, традиционно свързан с Белград, сега се опитва да композира своя влак върху други релси. Ако състави правителство и предаде Груевски в ръцете на правосъдието, той без да иска би създал условия ВМРО най-после да потърси истинските си корени и чрез едно ново ръководство, да върне смисъла и съдържанието на неговия дух, неразривно свързан с идеите, борбата и разбиранията на възрожденците и революционерите. Категоричността, с която Заев отхвърли искането за осъждане на геноцида върху албанците след 1912 г, като заяви, че това е било политика на сръбската държава, той подсказва и посоката на неговата евентуална еволюция.
ЕТО И СЛЕДВАЩИЯТ ПАРАДОКС: Албанците, преследвайки собствените си цели, разчистват пътя за евроатлантическата интеграция на Македония, от което се страхуват най-много Атина и Белград. Съставянето на правителство с албанските партии съвсем не означава, че ще бъде приета и тяхната Платформа. Истерията за двуезичността изкуствено се раздухва от Груевски, поради страха му от възмездие за сторените безчинства. Всяка конституционна промяна в Македония е възможна само с одобрението на две трети от депутатите. Това изисква подкрепата на ВМРО, което няма как да стане. А албанците не от днес търсят варианти за постигане на целите си. И няма какво в Скопие да се правят на изненадани от Платформата, сътворена в Тирана. Не е толкова далече 1991 г., когато те бойкотираха новоприетата Конституция, защото тя копираше много от правните норми на Титова Югославия. Македонският политически и интелектуален елит много добре си спомня, че още през 1998 г. председателят на Албанската академия на науките академик Ули Попа изработи подобен документ. През 2002 г. се появи и Платформата на Фронта за албанско национално обединение /ФАНО/, също разработена в Тирана. Няма как да се забрави и Отвореното писмо на тогавашния председател на МАНУ академик Георги Ефремов, с което на 8 март 2001 г. призова колегите си от Тирана да седнат и да обсъдят проблемите.
Без съмнение, албанците преследват своите максималистични цели, но кое правителство след 1991 г. превърна техните агресивни претенции в дипломатически приоритет? През декември 2016 г. Еди Рама, Зйадин Села и Билял Касими бяха окуражени от статията на английския бивш дипломат, а сега анализатор и университетски преподавател Тимъти Лес, както и от думите на американския конгресмен и албански лобист Дейна Рорабейкър за подялба на Македония, но позицията и на официален Лондон, и на Белия дом е, че те твърдо стоят зад териториалната цялост на страната и зад мултиетническото общество.
Защо никоя партия, след тези провокативни изявления, не публикува текста на Охридското споразуевние от 13 август 2001г, прието под егидата на международните посредници Джеймс Пардю, Ален Жупе и Франсоа Леотар, заедно с новата албанска Платформа, за да се разбере, че има само един международно признат документ за правата на албанците в Македония!?
Нека Заев да сформира ново правителство! Македония няма да пропадне. Тогава ще се разбере, какво точно е договорил с Али Ахмети и компания той. И ако е надскочил правата и морала, има парламент, който ще реши каква да бъде следващата крачка. Това ще отвори простор за ускоряване на евроатлантическия интеграционен процес. Ще помогне и на ВМРО да се освободи от югоносталгичната наркоза на ДПМНЕ и чрез нови лица в ръководството, да се обърне към автентичната същност на тази организация. А какво наблюдаваме днес? Журналисти, приели в най-съкровената си същност сърбизма като причастие и отровени от българомразие - пример Мирка Велиновска, са най-екзалтираните защитници на ВМРО. Каква перверзия! И точно тук е зашифрован големият заговор срещу тази най- самобитно-истинска македонска организация.
При едно ново правителство, с подкрепата на международната общност, ще бъдат измъкнати много и от козовете на сърби и гърци. И най-после, това ще помогне и на албанските политици да погледнат трезво на реалностите. Без Али Ахмети и Мендух Тачи, които също са клиенти на правосъдието,те ще имат възможност да направят по-мъдър политически избор. Ако ли не, анексионистичните им претенции, подбуждани от Тирана, ще ерозират баланса на геополитическите интереси, с което никой няма да се съгласи.
На Македония й предстои труден, но оздравителен път. И тя ще го извърви с достойнство.
А България? Тя най-после да поеме своята отговорност. Не пред настоящата политическа конюнктура, а пред историческия момент.
Новото начало в отношенията между двете държави чука на вратата. То ще бъде болезнено-мъчително, осеяно с много капани на миналото, но е неизбежно.
И в това никой не трябва да се съмнява!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Иван Николов - журналист, публицист, издател и главен редактор на списание България-Македония.