Навръх Международния ден на жената - 8 март, от 19:00 часа на сцената на City Mark Art Center Hall в София, легендарната Йорданка Христова ще представи най-добрите си песни, единствено под съпровод на китара. В концерта „Акустично“ ще й акомпанира виртуозният китарист Валери Градинарски, с когото обещават да омагьосат публиката с музика, която по думите на естрадната прима „става само за слушане“. За читателите на Topnovini.bg неповторимата Йорданка Христова разказа подробности за концерта утре вечер.
-Защо избрахте концертът Ви този път да бъде само със съпровод на китара?
-По различни причини. Първо, това ми е най-любимият инструмент. Може и Християн Платов да е причина за това, защото беше изключителен китарист и защото под неговия акомпанимент имах чувството, че съм с цял оркестър. С него направих първия подобен опит за изпълнение само с китара, през 1970 г. в Египет. По-късно в знаменитото ни шведско шоу през 1974 г. изпълнихме няколко песни по този начин и мина много добре. За мен това е една от прекрасните документални изяви, които имам от този период.
-Как се спряхте точно на тази сцена?
- Избрах мястото, защото това е нов театър, откриха го едва миналата година. Освен това той е много малък - събира едва 300 души. Това създава усещане за уют. Той предполага моноспектакли и концерти с минимален съпровод, какъвто в случая ще бъде и моят. Не е лесно обаче, защото е много отговорно, но пък е интимно. Публиката е до теб, може да те види отблизо, дори да те пипне. Всичко е като в един голям хол.
- В такъв случай, може да се каже, че за Вас това е предизвикателство?
- Да,трудничко е. Чак, след като приех, си дадох сметка, че след толкова години и на тази възраст си позволявам да правя такива концерти само с един инструмент. Наистина е голямо предизвикателство за мен, но пък е нещо по-различно, което мисля, че ще се хареса от хората. То предимно става за слушане.
- След толкова много години на сцена и хиляди изпълнени песни, коя е тази, която бихте определили като песента на живота си?
-Ами, може би „Песен моя, обич моя“. Тази година тя има юбилей – навършва 50 години. Невероятно, но факт. За нея трябва, разбира се да благодаря на Йосиф Цанков - един гениален творец и личност, когото имах щастието да познавам. Тази песен оцеля през годините. За мен тя е адекватна на всяка вълнуваща ситуация в живота.
- А защо избрахте концертът Ви да е точно на 8-ми март и какво е Вашето отношение към тази дата?
- Датата ми я предложи директорът на театъра още в началото на януари и аз приех, без изобщо да си дам сметка какъв ден е, така че, може да се каже, че стана случайно. За мен лично, това е празникът на моята майка. Сега на мен пък ми честитят децата ми. Като малки се състезаваха кой с какво да ме изненада. Не го свързвам толкова с жената, колкото с майката, но нека всеки го празнува, както пожелае.
- И все пак, кое, според Вас, е най-важното качество, което една жена трябва да притежава в днешно време?
- Аз мисля, че една жена на първо място трябва да бъде жена и да позволи да бъде оценена като такава. Фактът, че тя може да продължава рода, е божествен. Това е много. Повече от това човек не може да иска.