Във връзка с трагичния инцидент със смъртта на 11-годишното момиче от столичното 52-о училище, репортер на сайта Topnovini се свърза с г-жа Весела Банова – клиничен психолог и психоаналитик, работещ активно в областта на закрилата на децата в риск и председател на Националната мрежа за деца. С нея разговаряхме по въпросите, свързани с проявата на насилие сред подрастващите.
Г-жо Банова, може ли да се каже, че в последните години зачестяват случаите на деца, които извършват насилие над други деца?
-Не бих могла да кажа, че има такава тенденция, още повече, че много случаи, които всъщност касаят неразбиране и отхвърляне на различието (така при децата с психични проблеми) съвсем неправилно се третират от медиите и обществеността като случаи на агресия. В случая с починалото момиченце ние реално не знаем какво точно е станало и може изобщо да не става дума за агресия, а да е инцидент. Трябва да изчакаме, преди да даваме оценки и мниния.
Искате да кажете, че е възможно и да няма причинно-следствена връзка между ударите и настъпилата смърт, но обществото ни е склонно да спекулира с това и бърза да произнася присъди?
-Спекулира се с насилието и агресията, вместо да се търсят адекватни пътища за това как да се помогне на децата.
Вие какво смятате, че може да се направи? Как виждате решението?
-Ами, едно такова решение е дала финландската образователна система. Всеки път, когато има инцидент, обществото ни започва да се вълнува, дава мнения, тръшка се. През останалото време обаче, то не се обединява около нито една идея, която касае бъдещето на децата и това от години е така. Финландците с консенсус са решили да инвестират в образованието на подрастващите. Ние можем с консенсус да решим всички услуги за деца от 0 до 3 години да са безплатни и да инвестираме в тях и в това да подкрепяме родителите им. Нашето общество изобщо не си задава въпроса какво иска да направи, за да може децата, които сега са малки да станат по-добри хора от нас.
И,все пак, дори в този конкретен случай да се окаже, че става въпрос за инцидент, не може да отречете, че насилието между децата се среща, макар и провокирано от бездействието на нас – възрастните. Как следва да се подходи с тези деца, извършили агресия спрямо връстниците си?
-Най-добре е да Ви отговоря с един пример от детската литература, в частност „Емил от Льонеберия“ на Астрид Линдгрен. Емил е пакостник през цялото си детство, но един ден става кмет на селото. Как обаче го наказват, когато е малък? Всеки път, когато извършва провинение, възрастните го затварят в бараката.Там обаче той може да дялка дървени фигурки и когато пораства има издялкани десетки от тях. В наказанието да затвориш едно дете в бараката има смисъл, ако то може да дялка дървени фигурки. Има смисъл да се направи нещо, което да въведе пауза в това, което го кара да се бие и да нарушава правилата, за да може да се успокои. Не трябва да забравяме,че колкото усилия нужни да се положат за подрастващите, станали жертва на насилие, два пъти повече са необходими за тези, които са го извършили. Всяко човешко същество има право на шанс да се поправи, а децата най-много от всички.