Международната общност трябва да окаже натиск и албанците да участват в преброяването на населението, само така ще се изясни точната етническа картина в страната. Това каза пред БГНЕС д-р Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово.
Преброявания на населението в Република Македония се правят периодично, но досега те винаги са били бойкотирани от албанците. Това поставя един много сериозен въпрос: какъв е точният брой на албанците. Приема се, че те са над 25 процента. Съществуват обаче и доста други данни. В не толкова далечното минало редица косовски албанци са получили македонски документи, но тези хора отдавна не живеят в Република Македония. Въпреки това техните документи са използвани при гласуванията. Има немалък отлив на албанци, които емигрираха и направиха опит да се заселят за постоянно в Централна и Западна Европа.
Международната общност може и трябва да окаже натиск на всяка цена да бъде извършено преброяване на населението в Република Македония с участието на албанците. Така ще стане ясно веднъж завинаги какъв процент от населението представляват. Самият отказ от участие в преброяване изглежда съмнително. Трудно ще се постигне съгласие, докато веднъж завинаги не се изясни точната етническа картина в страната.
Що се отнася до албанските искания, внимателно се запознах с текста на т.нар. албанска платформа. Много от въпросите в нея са поставени на всеобхватно обсъждане. Ако ще се отива към двунационалност на държавата, което е крайната цел, ако ще се отива към искане за промяна на химна и държавните символи, това са изключително тежки и сериозни въпроси, които могат да доведат до сериозно напрежение и противопоставяне в обществото и държавата. Да не забравяме също, че в целия регион Република Македония е страната, която най-лесно може да бъде дестабилизирана. Това не бива да се допуска.
Неотдавна говорителят на Али Ахмети заяви, че исканията на албанците са изцяло в рамките на Охридското споразумение. Не съм убеден в това. Когато чета платформата им, съвсем очевидно е, че в някои отношения техните искания отиват отвъд Охридското споразумение и отвъд действащата конституция.
Моята принципна позиция е, че всяко искане, което излиза извън рамките на Охридското рамково споразумение, постигнато през 2001 г. с активното посредничество на ЕС и НАТО, е контрапродуктивно. Не бива да се отива и към искания, които излизат извън рамките на действащата конституция. След като албанските партии преди време подписаха този документ, те са в правото си да поискат неговото изпълнение докрай, но по-нататък отвъд него не трябва да се отива.
Неотдавна албанският външен министър Дитмар Бушати заяви, сърбите в Косово имат повече права от албанците в Република Македония. Да се правят подобни сравнения не е сериозно. От политическа гледна точка сърбите в Косово в някои отношения наистина имат привилегии. Например, при броя на депутатите, които далеч надхвърлят числеността на самия сръбски елемент в Косово. Но пак повтарям, подобни съпоставки са неуместни, защото от самото начало на съществуването на независима Македония албанските партии винаги са били във властта. Никога не е имало управление, в което албанците да не участват. Самото Охридско рамково споразумение успокои обстановката и създаде перспектива.
Ситуацията в Република Македония е твърде сложна. Чрез изборите на 11 декември 2016 г. страната се опита да излезе от много продължителна политическа криза, която я заплашваше с трайно дестабилизиране. Трябва да се намери изход от кризата, нашата югозападна съседка трябва да състави свое правителство, което да реализира своята политика и да успокои обстановката вътре в страната.