Потомка на Апостола пред Topnovini.bg: “Българите заслужаваме Левски и себе си, въпросът е да си повярваме"

Дни преди отбелязването на 144-та година от обесването на Васил Левски, в сградата на Съюза на архитектите в България се проведе среща-разговор, в която Христина Богданова - потомка на Апостола (по линия на сестра му Яна) разказа за читателите на Topnovini.bg историите, с които е израснала и които тя би искала да предаде на децата си и на всички нас, за да помним делото му.

„Откакто се помня ме следват очите от портрета на Левски. Той стоеше в хола вкъщи. Аз съм играла под него. Знаех от съвсем мъничка, без да мога, разбира се, да разбера за какво става дума, че това е много специален човек. Някак си много се свещенодействаше около него. Дядо ми Андрей беше човекът в нашия род, който много говореше за него. Много истории знам от него. Той съхраняваше косите на Левски в една кутийка и си спомням, че въобще не даваха на мен и брат ми, когато бяхме деца, да ги докосваме. Бях в гимназията, когато за първи път се осмелих въобще да докосна косите на Левски.“

Само Бог и самият Левски знаят какъв ще стане:

Моята Любима история за Левски е и любимата на сестра му Яна, която аз съм чула пък от моя дядо Андрей, който я помни от своята баба. В старите си години тя много често е разказвала тази история. Та, ето как звучи тя: Левски е малко момче, играе си със сестра си Яна и я пита: - Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна? - Какъв ще станеш, Василе? Поп ли? - Не. - Даскал ли? - Не. - Занаятчия ли? - Не. - А какъв ще станеш? - Един Бог знае и аз. Години наред аз я знаех тази история, но не можех да разбера какво означава това нещо „Един Бог знае и аз.“.  

Левски е твърде голям, за да бъде затворен в тесните рамки на стереотипа. Той започва там, откъдето те свършват, категорична е Христина Богданова:

„Извън стереотипа, най-важното, което трябва да помним, е тази му изключителна любов към живота. Това е извън стереотипа. Ние никога не гледаме на него по този начин. За да направиш това, което той е направил в крайна сметка – да се откажеш от всичко, това може да го направи само един човек, който много обича живота и аз вярвам в това нещо. Освен всичко останало, да го правиш по този категоричен начин – с цялата отговорност. Отговорността, изборите - това са нещата, които ни правят човеци и той го е осъзнавал, разбирал  и изповядвал във всяко едно нещо, което е направил. Той не просто го е говорил, той го е живял по този начин.“

Най-ценният урок за потомката на Апостола, е този за смелостта:

 „Аз понеже много се сблъсквам със страха като тема (това е и част от професията ми). Знам, включително и от личния си опит, колко омаломощаващо нещо е страхът и как то ни отнема и жизнените сили, и способността да се справим, и вярата в себе си, вярата в в другите, дори вярата в доброто. Ако има нещо, което наистина съм научила и всеки ден си го повтарям, това е да се справям някак със страха. Да не допусна страхът да попие в съществото ми и той да диктува какво и как да правя, а просто да бъда над него. Да, нормално е да се страхуваме от различни неща, но когато се фиксираме и останем в страха заради самия страх от нещото по-голямо от нас, това ни изпива и ни унищожава.“

Христина Богданова не спира дотук: 

„Днес, примерно бях много притеснена и се питах „ Боже Господи, ще се справя ли?“ И малко след си казах „Ама, защо си задаваш този въпрос, след като този човек в други едни условия и за далеч по-важни неща е съумявал да се справя? Как няма да се справиш? Това е само твоят страх. Влез в ситуацията, потопи се в нея. Всичко се случва.“

 Политиката не е нещо, което интересувало Левски:

„Аз лично се съмнявам, че Левски е щял да стане политик, ако беше доживял свободата. Той е знаел много добре какви са неговите силни и слаби страни и политиката не е от силните му страни. Той се е чувствал жив и пълноценен в това, което умее и прави – а именно да организира хората, да ги увлича, да ги пали. Това е друг тип работа, друг тип енергия. Дори самият Левски е казвал, че ако доживее свободата, това, което ще прави е да ходи на всякъде по света, където има нужда да бъде спечелена такава свобода. В този смисъл, политиката не е било нещо ,което го е вълнувало или привличало по някакъв начин да се реализира там.“

Образът на Апостола днес изглежда оценен от хората, не е и от политиците, категорична е Христина Богданова:

"Вярвам, че хората го ценят и го обичат. Той е една от малкото фигури, и в исторически план и към настоящия момент, които наистина ни събират, а не ни разделят. В този смисъл съм категорична. Образът на Левски е използван от властимащите и аз смятам, че единственият начин, по който те биха могли да покажат уважение и реално зачитане на този човек е като се стремят в своите дела, в делата си , а не в думите си, да следват тези принципи, които той е изповядвал – за отговорност, за честност, за уважение на другите, за съобразяване и грижа за другите. Той е казвал „Играем си с живота на 7 милиона българи. Трябва много да се внимава." Начинът да почитаме тези герои, не говоря само за Левски, а въобще за нашите национални герои, е точно този - като съумяваме в делата си, в ежедневието си, да следваме това, което те ни завещават като ценности."

Властимащите обаче не са усвоили урока, който той им е преподал, казва Христина Богданова:

„Струва ми се, че в момента и имам предвид не само през последните години (демократичните), а сякаш от момента на Освобождението нататък, властта не се ползва по нейното предназначение. Това не означава, че няма политици, които са достойни и честни хора, но смятам, че в по-голямата си част политиката се е превърнала в самоцел, а не в мисия, не в кауза.“

Четирите въпросителни от тефтерчето (Народе !!!!)са символ на разочарование, но не и на обида към народа:

„Това са въпросителни, които изразяват може би болка, но не и обида .Аз вярвам, че този човек си е отишъл от света с вярата в българите. Да, преживявал е болка, преживявал е разочарование, но не и обида, не и отчаяние в този смисъл. Може би наистина е написал тази дума с тези въпросителни в някакъв такъв момент, в който е имал своите реални въпросителни (тавтологията не е случайна), но в никакъв случай те не са символ на отчаяние или отказ.“

Българите заслужават Левски, заслужават и себе си, категорична е потомката на Апостола:

„Разбира се, че заслужаваме и Левски и всичките си национални герои, заслужаваме и себе си. Крайно време е да го разберем, защото ние сме ценни като хора и имаме своите достойнства. Правим, разбира се и глупости, кой ли не прави,въпреки това ние си заслужаваме, въпросът е да си повярваме.“

на снимката са Христина Богданова (по средата) и нейните деца.