Дори и през изминалите седмици да не сте чували нищо за новата партия "Да, България", най-късно вчера сте научили за съществуването ѝ. Причината: в началото на седмицата избухна скандал с регистрацията на партията, създадена от бившия министър на правосъдието в правителството на ГЕРБ Христо Иванов. В следобедните часове на понеделник, само два дни преди крайния срок за записване за участие в изборите, съдът получи три жалби срещу регистрацията на тази партия. Това вкара нещата в нова процедура, резултатът от която е категоричен: "Да, България" не може да се яви самостоятелно на избори. Единственият ѝ шанс е да се яви в коалиция - и то ако много побърза с допълнителните документи, които трябва да събере. От ръководството на партията са наясно с това и вече обявиха, че влизат в коалиция със "Зелените" и че водят преговори с още един партньор, както и че излизат на улицата "в най-голямата гражданска акция за събиране на над 3000 подписа само за ден".
Най-важната част от този скандал
Колкото и да е важно как ще се развият нещата оттук нататък, нека признаем, че в скандала с "Да, България" най-интересната част е друга: кой прави всичките тези мизерии? Не за друго, ами защото в социалните мрежи масово се твърди, че мизериите си ги правят те самите – сами си били пуснали жалби-менте, водени от поне три мотива: да си направят реклама, да се видят принудени да влязат в коалиции, които вече са отхвърлили, да имат врата, отворена за отстъпление, т.е. видят ли, че нямат нужната електорална подкрепа, направо да се откажат от явяването на избори.
От партията пък твърдят, че виновникът за ситуацията е точно онази мафия, срещу която "Да, България" тръгва да се бори. И че тази мафия абсолютно насериозно е искала да попречи на "Да, България" да се яви на изборите на 26 март. Примерно от страх, че тази партия действително би измела мафията от политическия терен.
Не е ясно кое от двете е вярно. Подозренията така и ще се люшкат в едната или другата посока, според времето, в което трупаме нова информация.
Ден след скандала повечето съмнения остават в двора на "Да, България". Само че не защото има някакви доказателства за това, а защото още помним печалния пример с "царската" партия от 2001 година. Тогава НДСВ предаде в съда един преднамерено неприемлив устав, получи очаквания отказ от регистрация, провокира негодуванието на хората и получи още повече гласове, отколкото и без това щеше да получи. На този фон много трудно се обяснява, че документите на "Да, България" са изрядни, че популярността ѝ е в пъти под тази на царя от 2001 година, а учредителите ѝ са стотина експертни нива над спортистите и илюзионистите, които Сакскобургготски вкара навремето в парламента.
КОЙ е съставил третата жалба?
Сега ще трябва да се изясни и нещо друго: че от трите жалби, подадени в съда, две са смехотворни и фалшиви, но третата е точно обратното: "20 страници сериозно подготвен документ", пълен с препратки към "богата съдебна практика", който "борави със скрипт от съдебното заседание", каза в интервю за Дойче Веле Боряна Мусева, член на юридическия екип на "Да, България", който подготви документите за регистрацията. Тя твърди, че за да се изготви такава жалба, е бил нужен цял екип от специалисти. И че ако този екип е работил "по правилата", той трябва да е разполагал само с един ден, за да напише дългия си текст. Не е ясно КОЙ е имал тази възможност, но едно е сигурно: този няКОЙ е имал не само истински интерес да попречи, но и достъп до инструментите, които да му позволят да действа ефективно. Казано накратко: второто действие на тази пиеса все още предстои, защото докато всички са се вторачили в двете жалби-менте, способни да паднат от раз в съда, все пак предстои произнасяне и по третата жалба – онази, която е съвсем сериозна и добре подготвена.