Г-н Стратиев, как ще коментирате новите промени в ЗДвП?
Законът си е закон и той трябва да се изпълнява. Според мен тези промени имат не само добри страни, но и доста слабости, така че не смятам, че са най-добрите промени в Закона за движение по пътищата. Освен това мисля, че не биха имали кой знае какъв ефект, що се касае до безопасността на движение.
Откривате ли някакви слабости в закона?
До някаква степен нещата се повтарят, защото „Пътна полиция“, преди повече от 25 години сваляше регистрационните табели на автомобилите. Сега, това правило отново се връща, но за да бъде отменено вече веднъж, явно не е било така ефективно, или е създавало сериозни проблем на хората. Този път обаче е по-лошо, защото става въпрос за пълна дерегистрация на превозните средства. След това автомобилът трябва да бъде регистриран на ново – все едно, че досега никога не е бил. Така че историята показва, че този тип метод не е от най-сполучливите. Освен това,
тези високи глоби за скорост, според мен са по-скоро популизъм, защото те прехвърлят ангажимента към хората, но държавата също има ангажимент към пътната безопасност. Затова, вместо да се повишават в пъти глобите, по-добре е да се помисли за една широкообхватна система с технически средства за контрол. Това би повлияло много по-положително на пътната безопасност, защото при общо 20 стационарни камери, колкото и да се увеличават глобите, няма да са така ефективни, защото са твърде малко.
Оптималният брой, който би трябвало да има в България е 400 камери. Тогава няма да е необходимо да се завишават глобите, защото контролът ще го има и хората ще се съобразяват с него, дори и при по-ниски санкции.
Новоприетите текстове предвиждат тежки санкции за нарушителите, но според Вас ще стреснат ли достатъчно нарушителите на пътя?
Надявам се, че новоприетите промени ще успеят да стреснат рецидивистите на пътя, въпреки че имаше предложения, които касаеха именно тях, но тези предложения въобще не се коментираха и приеха. Например, едно от тях е, че тези които са допуснали 4-5 или повече нарушения, само заради това, че са допуснали те да са толкова много, независимо, че са си изтърпели наказанията, които са им били наложени - да бъдат подложени на някакъв подбор и да имат някакви допълнителни тежести, за да спрат да нарушават правилата. В момента този закон не предвижда нищо подобно. Даже някои неща, като например завишаване на санкциите при движение в насрещното плътно предвижда една висока глоба – 1000 лв. и лишаване от свобода. В същото време обаче, при този вид нарушения, слава Богу няма пострадали. Докато при едно неправилно изпреварване, при навлизане в насрещното платно за движение има поне 70 загинали души за една година.
Според мен не са намерени най-рационалните промени за изменение на Закона за движение по пътищата. Хубавото е, че пътните полиции, вече могат да издават фишове на пътя за всички нарушения, без тези, при които се отнемат контролни точки. Тази промяна е добра, защото по този начин освен, че се облекчава администрацията, но и гражданите. Така се спестява дългото седене на опашки.
Постоянно се правят усилия за намаляване на жертвите по пътя. В сравнение в минали години, броят на пострадалите и загиналите на пътя през 2016 г. намалял ли е или не?
За съжаление, не можем да кажем, че броят на жертвите на пътя е намалял, напротив той се запазва. През 2015 – 2016 г. на пътя има над 700 души загинали. Това, което аз най-много се надявах да се случи е да се погледне и да се анализира онзи период, през който в продължение на 5-6 години броят на жертвите драстично намаля – от 1060 души стигна до 600 души. Този темп на намаляване на броя на жертвите беше уникален и то за целия Европейски съюз. За съжаление обаче, такъв анализ не беше направен, а се приеха повече популистични мерки, като пример завишаването на глобите.
Г-н Стратиев, като че ли колкото по-строги са наказанията, толкова по-тежки нарушения допускат водачите. Защо според Вас се получава така?
„Не“ на жестоките наказания, е един от основните принципи, защото вървейки в тази посока ние можем да измислим глоби в размер на десетки хиляди левове или за нарушение да искаме наказание "затвор", или да ползваме опита на Азиатските държави, които при нарушение, или при употребата на алкохол от страна на водача и има загинал на пътя, може да се стигне до разстрел.
Високата санкция не е решението на проблема и това го показва практиката в България. При стария Закон за движение по пътищата без тези промени, в продължение на 5-6 години имаше едно драстично намаление на загиналите. Именно върху това трябваше да се спрат и законодателите, и експертите. Трябваше да се направи анализ, защото това намаление на броя на пострадалите и загиналите се спря и се тръгна в обратната посока. Високата санкция не е панацея на пътната безопасност.
Най-същественото от това е да има ефективен контрол, но не само от жива сила, не само от полицаи. Трябва да има един ефективен контрол с изградена мрежа от технически средства, които автоматично да установяват всяко едно нарушение. Другото важно е – за всяко едно нарушение да има изтърпяване на наложеното наказание. Това са двете най-важни неща. Трябва да има контрол, дори и с малка санкция и да се установяват колкото се може повече от нарушения. Говорейки за рецидивистите, когато някой извърши няколко нарушения, за тях вече трябва да има по-сериозни санкции.
Предварителното оповестяване на местата за контрол на движение не е ли в ущърб за безопасността на пътя?
Народните представители вместо да завишават глобите, биха могли да махнат това обозначаване на камерите за контрол на скоростта. Не веднъж съм казвал, че
най-вероятно народното представителство, често си позволява да извършва нарушения на пътя и затова му се иска да знае къде трябва да спазва скоростните режими. Всеки един нарушител знае, че може да кара както си иска, но на обозначените места за контрол да бъде много примерен. Това е абсолютно порочно, още повече и заради това, че в България камерите са твърде малко. Ако бъде изградена една мрежа от камери, тогава няма да пречи това, че те ще са предварително обозначение, тъй като шофьорите ще се съобразят с факта, че разстоянието от камера до камера е много малко и не си струва да извършват нарушение.
За съжаление, народните представители не махнаха този текст, въпреки че имаше такива предложения. Действително, когато човек спазва правилата, той не се интересува от това дали има камери, или полицаи на пътя. Разбира се, когато се знае къде се извършва контрол на пътя, този контрол в крайна сметка се обезсмисля. Никъде в държавата, при извършването на финансова ревизия или при проверка за тютюнопушене например, предварително се оповестява кога и къде ще бъде извършена проверката. Разбира се, че след като предварително бъде съобщено това, при една проверка всичко е наред. По същият начин е и на пътя – в оповестените места за проверка правилата се спазват, но след това - не, което води до тежки инциденти или до смъртен изход.
Г-н Стратиев, защо до момента никой не е отстоявал идеята за изграждане на мрежа от камери за контрол?
Когато се въведоха камерите за контрол на пътя, последваха промени в Закона за движение по пътищата и заедно с това се създаде и Фонд „Пътна безопасност“, в който трябваше да се събират парите от глобите от техническите средства. По този начин щяха да бъдат премахнати обвиненията и съмненията, че полицаите събират глобите за себе си, или че би могло да има субективна оценка на нарушението. Идеята на този фонд беше със събраните пари да се закупуват технически средства. Всъщност това е панацеята за намаляване на произшествията в България. Събраните пари са достатъчни за изграждането на такава мрежа от камери. Разбира се, тя не може да стане от веднъж, но всяка една година могат да се поставят по 15-20 камери, като по този начин за няколко години мрежата ще бъде изградена. Така България може да стане една европейска държава по отношение на пътната безопасност, а не да бъдем на последно място по-брой на загинали и пострадали на пътя.
Според вас какви промени трябва да се направят още, за да се постигне желаният ефект, а именно намаляване на жертвите и радикалното справяне с рецидивистите?
До момента по закона са направени много и разнопосочни промени – въведени са нови нарушения, нови и по-високи санкции, но в същото време не се обръща внимание на тези нарушения, които водят до жертви на пътя. Коментира се шофирането след употребата на алкохол, но в България, при това нарушение загиналите са с най-нисък процент – под 0,1%.
Според мен най-правилното решение е да се направи един нов Закон за движение по пътищата и да се изгради тази мрежа от камери. По този начин хората ще знаят, че на пътя има действително един обективен контрол и те трябва да се съобразяват с правилата. Това би трябвало да доведе до намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Искам да обърна внимание и върху това, че зимният период е изключително рисков за шофьорите, тъй като пътната настилка на места е или мокра, или заледена. Тази пътната обстановка е много рискова за водачите, тъй като някои си позволяват несъобразена скорост, което води до висока опасност и тежки инциденти със загинали. Затова бих казал, че скоростта убива.