2016-а беше една ужасна година. Светът се е объркал. В Близкия изток бушуват жестоки войни - Сирия, Йемен, Либия, а в скрита форма и в Ирак. Международната общност досега не успява да прекърши т.нар. "Ислямска държава", символ на бруталния, кръвопролитен ислямистки терор. Първите нежни кълнове на "Арабската пролет" бяха грубо стъпкани от различни автократи, деспоти и диктатори. И това ще доведе до сериозни последствия. Близкоизточният регион може да стане епицентър на политически и обществен взрив, който ще разтърси света. Не само може, но и навярно ще стане. Регионът ще затъне в 30-годишна война, в която на живот и смърт се бият различни племена, кланове и вероизповедания.
Ще го има ли ЕС?
Тресе се и Европа, по чиито брегове продължават да пристигат бежанци от Близкия изток. Миграционната криза нагледно показа, че фразата "европейска солидарност" звучи красиво, но е изпразнена от всякакво политическо съдържание. Брекзитът, предстоящото сбогуване на Великобритания с ЕС, хвърли общността в тежки съмнения. На карта е заложена самата сърцевина на европейския проект – миротворчеството. В същото време общността се гърчи в недоумението си накъде да поеме.
При това вече е ясно, че след като страните от Източна Европа направиха обратен завой към националната държава и собствената идентичност, догодина ще се промени балансът на силите и в Западна Европа. В Холандия на власт може да дойдат популистите на Геерт Вилдерс. Във Франция също се очаква революция, която вероятно ще бъде олицетворена от Франсоа Фийон, католик и отявлен "тачерист”. Избори ще има и в Германия, която в момента изглежда като родина на стабилността. Днес все още никой не може да си представи, че Ангела Меркел няма да остане на канцлерския пост, независимо от „кройката” на бъдещата коалиция. Тя вече от 11 години е стабилен темел в нестабилната световна политика. В Бундестага обаче ще влязат и национал-популистите от "Алтернатива за Германия" – при това с много по-добър резултат, отколкото им се ще на мнозина. И в Германия залитането към крайно дясната периферия се усеща все по-силно, макар че още не е в състояние да доведе до смяна на властта. Германското политическо кормило е в здрави ръце. Така страната ще остане спасителен остров в бурното море на световната политика. Независимо, че терористичният акт в навечерието на Коледа дълбоко я разтърси.
Путин се завърна с насилие, за Тръмп никой не знае
Поредната несигурност в света се нарича „Доналд Тръмп”. Как ще се държи бизнесменът Тръмп на международната арена? Ще води ли предвидима политика? Дали в неговите очи международните отношения са просто "сделка", или той все пак знае за изкуството на дипломацията? Вижда ли САЩ в ролята на водещ играч в световната политика? И преди всичко: смята ли, че САЩ са част от Запада, или залага само на лозунга си "да направим Америка велика"? 2017 отсега хвърля дългата си сянка…
През 2016 година се състоя забележителният ренесанс на Русия и на Владимир Путин на световната политическа сцена. Русия не е просто регионална сила, както пренебрежително беше констатирал отиващият си американски президент Барак Обама. Москва се меси в близкоизточния конфликт, тя се бърка и във вътрешните работи на европейски страни. Но Кремъл обикновено залага не на дипломацията, а на военното решаване на конфликтите. Русия съзнателно и цинично практикува насилие, както в Сирия, така и в замразени конфликти като украинския. Завръщането на Русия на световната сцена означава и завръщане на военните намеси в световната политика – защото Москва единствено по този начин умее да укрепва влиянието и властта си. И Западът ще трябва да даде подобаващ отговор – в случай, че изобщо оцелее като общност през първата година от управлението на Тръмп.
В този подобаващ отговор трябва да се включи и Германия – нищо, че по традиция страната отбягва да участва в активни задгранични намеси.