След британския референдум за Брекзит и победата на Доналд Тръмп, референдумът в Италия е смятан за следващото сериозно изпитание. Дори го определят като съдбовен. Премиерът Матео Ренци вярва, че ако италианците гласуват с "да", Италия може да бъде реформирана. Ако обаче се обявят "против", референдумът може да сложи началото на края на еврозоната.
Повечето социолози очакват отрицателен вот, тоест италианските избиратели да отхвърлят конституционната реформа, която би намалила състава и орязала правомощията на Горната камара на парламента - Сената. Реформата, заедно с влязлата през лятото поправка в Избирателния закон, трябва да облекчи работата на правителството. Защото партията, която след това вземе 40 процента от гласовете, получава абсолютно мнозинство и би могла да осъществи спешно необходимите реформи.
Липса на реформи
Именно това винаги е било слабото място на италианската политика. За 70 години в страната се смениха 63 правителства. "Много често правителствата се проваляха точно в момента, когато се опитваха да проведат реформи. Важните и необходими реформи в Италия пред последните 50 години се осъществяваха много трудно", казва за ДВ професорът по икономика Крисчън Дънстман от University College в Лондон.
Премиерът Ренци обяви, че ще подаде оставка, ако италианците отхвърлят конституционната реформа, но после си върна думите назад. Финансовите пазари са изнервени преди гласуването в Италия. Лихвите по италианските държавни облигации се вдигнаха до над два процента, което е сигнал, че инвеститорите очакват несигурност. Те смятат, че отхвърлянето на конституционната реформа ще означава победа на популистите и евроскептиците, които биха могли да вземат властта при първа възможност. Най-голямата опозиционна партия - движението "Пет звезди" - настоява за референдум за напускане на еврозоната. Инвестиционната консултантска къща Sentix междувременно изчислява вероятността Италия да напусне валутния съюз на 19,3 процента. Данните са от анкета сред 1 000 финансови експерти.
Висока безработица, слаб стопански ръст
Преди почти три години премиерът Ренци задвижи някои реформи. "Той тръгна в правилната посока - започна например реформата на трудовото право, която дава възможност на фирмите по-лесно да уволняват работници. Да не забравяме и данъчните облекчения за малките и средни предприятия", казва Дънстман.
Директорът на Германско-италианската търговска камара в Милано Йорг Бук също смята, че правителството си е свършило работата. "Икономиката желае правителството на Ренци да продължи работата си в същия дух. Предпоставка за това обаче е именно конституционната реформа, за която трябва да гласуват италианците. От гледна точка на бизнеса, това е майката на всички реформи", казва Бук за ДВ. Според него, противниците на реформата просто искат да свалят правителството.
Тежката икономическа ситуация в страната отслабва позициите на Матео Ренци. Все още 12 на сто от италианците са без работа, а сред младите хора безработицата гони 40 процента. Икономическият ръст днес е по-нисък, отколкото преди 10 години, държавните дългове възлизат на 130 процента от БВП и нареждат Италия на второ място след Гърция по задлъжнялост в еврозоната.
Протестен вот
Референдумът е възможност за много италианци да излеят гнева си срещу политиците - да кажат "не" на неолибералните реформи, на мерките за икономии, на истаблишмънта, на ЕС и еврото. "Доналд Тръмп ни показа, че човек може да спечели срещу всичко и всички", заяви председателят на дяснопопулистката партия "Северна Лига" Матео Салвини.
ЕЦБ се опасява, че отрицателният вот може да предизвика шок на финансовите пазари. Идната седмица ще заседава Бордът на директорите на ЕЦБ в опит да успокои финансовите пазари. Но едно по-нататъшно разхлабване на паричната политика само би засилило гнева на Германия. Към всичко това се прибавя и нерешената банкова криза в страната - много италиански банки са натрупали планини от лоши кредити. Banca Monte dei Paschi di Siena иска до края на годината да привлече свеж капитал в размер на 5 милиарда евро - сума, която надхвърля четири пъти нейната борсова стойност. Лондонската консултантска къща Lombard Street Research /LSR/ пък прогнозира, че това ще бъде и първият тест за финансовите пазари след референдума. Експертите от LSR припомнят, че догодина е падежът на 70 милиарда евро от италианските банкови облигации.
Проблемът евро
"Най-големият проблем обаче не е референдумът, а икономическата стагнация", казват анализаторите от LSR. Защото не само Италия, а и цялата еврозона е парализирана. "Проблемът е в това, че еврото не може да функционира със сегашните членове на еврозоната. Освен това еврото е изключително антисоциално", казва главният икономист на LSR Шарл Дюма пред Дойче веле. Германците всъщност имат нужда от коренно различна парична политика в сравнение с италианците. "И това осигурява солидна база на популистите. След референдума те ще имат още много възможности да разклатят истаблишмънта в ЕС", допълва експертът.
През март 2017 година предстоят избори в Нидерландия. През април - във Франция, а през есента и в Германия. Във всяка една от тези страни има по една силна дяснопопулистка партия, която отхвърля еврото и ЕС. Що се отнася до Италия - следващите редовни парламентарни избори трябва да се проведат през 2018 година. Разбира се - ако Матео Ренци се задържи на власт дотогава.
Текстът е препечатан от Дойче Веле.