Той е бивш кандидат за кмет на София, издигнат от СДС; бивш заместник-министър на финансите в кабинета “Костов“; помощник в икономическия екип на Георги Първанов; министър на финансите в правителството “Станишев“, известно като кабинет на Тройната коалиция; депутат от БСП и накрая министър-председател в правителството на БСП и ДПС, конструирано с помощта на „Атака” - онова правителство, в началото на чийто мандат скандалният Делян Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС.
Той е премиерът, опознал всички задни входове на административните сгради, през които бе принуден да се измъква като престъпник. Причината - навсякъде го дебнеха протестиращи. Той е човекът, чието управление предизвика невиждани до този момент граждански протести, започнали след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, но продължили и след отмяната на назначението като антиправителствен бунт срещу модела "КОЙ". Модел, символизиращ задкулисните договорки и политико-олигархичните обвързаности.
Този човек се казва Пламен Орешарски, а цялата му политическа кариера се върти около това: да се продаде на силните на деня. Без идеология и без значение кои точно са въпросните силни - СДС, БСП, ДПС, „Атака”. Затова и никак не е чудно, че към всичките си екс-занимания ще прибави и още едно: бивш кандидат-президент, номиниран от инициативен комитет с никому неизвестни имена. До настоящия момент Пламен Орешарски не бе правил политическа услуга само на ГЕРБ. И очевидно е дошло времето да го стори.
Целта
Че бившият-министър председател няма да получи почти никаква подкрепа на президентския вот, е пределно ясно. Без значение какво казва той по темата. Че мотивацията му не е „да си изчисти“ името и да бъде „независим“ - това също е видимо. Затова единственият аргумент, който може да се търси в действията му, е поредната задкулисна договорка, на която Орешарски става лице. В тази нечиста сделка влизат най-вероятно същите онези невидими за широката аудитория играчи от модела “КОЙ“, завесата пред които леко повдигна бившият техен “съдружник“ Цветан Василев. Модел, който управлява държавата и до този момент, стиснал здраво в ръцете си политически, съдебен и бизнес елит.
Целта на „независимия“ Орешарски е елементарна и съвсем прозрачна: да се торпилират всички опити за смислена предизборна кампания. И така с негово участие да бъде изобретена най-добрата предизборна кампания на ГЕРБ.
Ето какви са фактите: месец преди изборите двете най-големи партии ГЕРБ и БСП изглеждат силно неориентирани. За разлика от управляващата и уж най-силна партия, БСП поне имат кандидат. Вярно, неговото най-запомнящо се представяне до момента бе участието му в събор, на който ритуално бяха стъпкани символите на ЕС и НАТО. Но пък ГЕРБ и това нямат. Формацията на Борисов пази в тайна дори от себе си номинацията си за „Дондуков” 2 и ако до един момент тази мистификация бе полезна за ГЕРБ, липсата на лице вече им играе лоша шега.
Съвсем отделен въпрос е, че поради ред особености на българския политически живот двете най-големи партии се оказаха без ярко разпознаваеми лица на прага на един по същество мажоритарен избор. Което на практика ще доведе до чисто партиен, а не до личностен сблъсък. А в партиен “дуел“ и БСП, и ГЕРБ са силно уязвими, тъй като в последната една година стана видимо дори с просто око, че заедно с ДПС играят в един отбор. Отбор, в който централни действащи лица са Делян Пеевски и Сотир Цацаров. А въпросът “Кой?“, адресиран най-често към Пламен Орешарски, трябва да получи отговор именно от тях - партиите. Въпроси най-силно се задават по време на предизборна кампания, но когато формациите не могат да им дадат отговор, е необходим жертвен агнец. И ето го отново - сламеният премиер (както бе наричан през 2013 година), готов да служи на господарите си.
Идеалната предизборна кампания
Пламен Орешарски е лицето на идеалната предизборна кампания. Не за себе си, а за другите. Той е най-добрият стратегически ход на ГЕРБ. Сега тази партия може да спечели изборите дори и да не номинира никого за “Дондуков“ 2. Именно Орешарски ще измие петната, полепнали по Борисов. Петна от неосъществената съдебна реформа, от фактическото прикриване на един от най-големите обири на съвремието ни - КТБ, от колаборацията с ДПС в парламента (а и извън него). Петна, които неминуемо щяха да изплуват в хода на предизборните дебати. Петна, които на фона на Орешарски ще бледнеят и дори ще изглеждат приемливи, тъй като олигархията и моделът „КОЙ” ще си имат официален кандидат.
Целта на подобен ход е една - всички останали да изглеждат приемливи. Пламен Орешарски за пореден път ще бъде опаковка, под която трябва да бъде пробутана загнилата българска политика. А като “официален кандидат“ на Пеевски той ще промотира пред широката публика неофициалните му номинации.
А те могат да бъдат всички. Тъй като нито опозиция, нито управляващи са се дистанцирали от модела “КОЙ“. Борисов нито веднъж не събра кураж да се разграничи от Пеевски, БСП продължават да повтарят, че правителството им с ДПС е било успешно, а лидерът на СДС Божидар Лукарски бе посочен от Цветан Василев като “човек на Пеевски“. Така че нещата изглеждат съвсем прости: официалният кандидат на „КОЙ” трябва да разсее вниманието от неофициалните му кандидати. От нас зависи дали ще позволим това да се случи.