Няколко дни по-късно България реши да върне на Турция гюлениста Абдуллах Бююк, като с това наруши няколко български закона и международни договорки. Това се случи под очевидната заплаха Ердоган да отвори границата си за бежанци. Един човек беше предаден на политическите си противници, които директно го наричат "предател" и не е никак сигурно, че му гарантират честен и справедлив процес. България пък получи неясно какво от Турция. Всъщност донякъде е ясно - получихме кофа унижение и доказателство, че за правителството законите не са важни - когато му пречат, то може да ги нарушава дори в интерес на чужди държави.
Публичните обяснения на властта за тази постъпка бяха в цялата възможна гама - от нелепи, през откровени лъжи, до изключително нагли глупости. Пример за последното беше казаното от един висш функционер от МВР, че Бююк всъщност бил "върнат при семейството му". И то ясно осъзнавайки, че беглецът всъщност е предаден на власт, която праща противниците си в пренаселени затвори, където вероятността да бъдат измъчвани е голяма. Накратко, българската държава избра интересите пред принципите. Временното спокойствие на това да се разбереш с някой бабаит да не ти прави проблеми пред спокойствието, което ти дава спазването на законите.
Всъщност това не е точно политика, а по-скоро махленски пазарлък. Политиката се базира на принципи, правила и дългосрочни цели. В случая с Турция има само краткосрочни печалби и много големи, макар и отложени във времето загуби.
Продължението четете на Capital.bg