Европейската комисия публикува информацията за бюджета на ЕС през 2015 още миналия месец на своя уебсайт, но не ѝ осигури допълнителна гласност. Преди няколко години Комисията престана да дава пресконференции за ежегодния бюджетен доклад, който съдържа разбивка на финансите на ЕС и информация за това коя държава колко внася и колко получава от бюджета. В Брюксел смятат темата за деликатна, коментира Хенрик Кафзак във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ).
А ето и данните от последния доклад по публикации във ФАЦ и „Нойе Цюрхер Цайтунг”:
И през миналата година Германия е внесла най-много пари в общия бюджет на ЕС. Чистата сума (разликата между внесеното и полученото от различни европейски фондове) възлиза на 14,3 милиарда евро. Непосредствено след Германия се нарежда Великобритания, която през миналата година изпревари Франция. Въпреки че Великобритания получава индивидуални отстъпки, нейният принос към европейския бюджет през 2015 година се равнява на 11,5 милиарда евро. Големите вноски на Лондон бяха и една от главните теми в дискусията преди референдума за излизане на страната от ЕС. От споменатата сума излиза, че Брекзитът очевидно сериозно ще засегне европейските финанси. И че дупката в бюджета ще трябва да бъде запълвана от други страни – най-вече от държавите, които внасят повече, отколкото получават.
България е нетен получател
Вноските на страните-членки в бюджета са пропорционални на тяхната икономическа сила. В абсолютни стойности най-много „чисти” пари от Брюксел получава Полша – 9,4 милиарда евро, следвана от Чехия с 5,7 милиарда и Румъния с 5,2 милиарда. През миналата година намиращата се в криза Гърция е получила 4,9 милиарда евро от ЕС, което представлява 2,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
По показателя „получени пари спрямо БВП” най-голяма изгода от членството си в ЕС има България. През миналата година София е получила чисти 2,3 милиарда евро, съставляващи цели 5,33% от БВП на страната.
Как се формира бюджетът?
През 2015 година бюджетът на ЕС възлизаше на 145 милиарда евро, като три четвърти от него отиват за аграрните и структурните фондове. 80% от този бюджет идват от вноските на държавите членки, останалата част се формира от митнически постъпления, от други собствени приходи и от вноските на страни извън ЕС, които участват в общия пазар – като Норвегия, например.