Г-н Атанасов, парламентът прие промени в Закона за съдебната власт, които ще задължат магистратите да декларират дейността и членуването си в тайни и или неформални организации и общества, както и в професионални организации. Какво е становището на Съюза на съдиите в България? Нашето становище още в рамките на дискусиите в Съвета за съдебна реформа беше, че следва да се ограничи влиянието на тайните организации, които застрашават независимостта на съдебната власт. Ние заявихме и че декларирането на членствo в съсловни организации представлява упражняване на установено в Конституцията право на магистратите да се сдружават. Това, което демонстрираха народните представители, беше незачитане на общото становище, което беше изготвено от Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите и Българската съдийска асоциация, в което ясно се казваше, че въвеждането на едно такова задължение за деклариране на членство в съсловни организации засяга упражняването на членството, тъй като се създава допълнително задължение за магистратите, които искат да членуват в такива организации, защитаващи техните права и интереси. Това беше казано и в писмото, което главният секретар на Международната съдийска и прокурорска асоциация МЕДЕЛ изпрати до председателя на Народното събрание, в което беше обявено, че съществуването на такъв текст ще накара магистрати, които в момента са членове да напуснат организациите или пък такива, които биха искали да се присъдинят, да се въздържат. В писмото на МЕДЕЛ категорично е посочено, че правото на сдружаване е установено и в Конвенцията за защита на човека и неговите свободи. В пленарна зала стана ясно, че текстът за тайните организации и общества се предлага, за да се осветли членуването най-вече в масонски ложи. Те обаче имат тайни правила, които могат да забранят на участващите в тях магистратите да обявят членуването си, как може да се реши този проблем? Някой, ако е поел задължение да не обявява своето членство в някоя тайна организация, съмнително е дали по силата на закон ще го направи. Тези промени за деклариране на членство в организации и общества, които приеха депутатите, стъпка в правилната посока ли са относно тайните организации и в неправилната за свободното сдружаване? Да, и неправилният аспект в това, което направиха е, че смесват нещата. Поставят заедно членуването в организации, които засягат независимостта на съда и членуването в професионални организации, които са законно регистрирани, които осъществяват дейност в обществена полза, и са вписани в Министерството на правосъдието като такива. Като последица едва ли ще се ограничи влиянието на някакви тайни кръгове върху съдебната власт. Прие се още Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да прави проверки за почтеност на магистратите, в какво ще се изразява тя, тъй като няма ясна дефициниция в закона за това що е „почтеност“? Трудно е да се уреди как да се случи, защото за пръв път се въвежда в законодателството като термин и като понятие. Затова е особено важно самият инспекторат и неговите членове да демонстрират воля как да приложат тези разпоредби. Защото и един недобър закон може да се прилага разумно от добросъвестни и умни съдии и прокурори, докато важи и обратното, че един закон, дори и най-добрият, ако трябва да се прилага от непочтени и зависими хора, тогава резултатите няма да са налице. Инспекторатът трябва да поеме своята отговорност, да вложи необходимите усилия да се изпълнят тези цели поставени от закона и Конституцията, според които той ще е този орган, който ще следи за конфликт на интереси при магистратите, дали се декларира правилно имуществено и за етично поведение. Народното събрание допусна да има съдийско самоуправление. Един от текстовете позволява на общите събрания на съдиите да изслушват и предлагат кандидати за председател на съответния съд, достатъчни ли бяха стъпките в тази посока? Със замисъла на проекта в тази посока беше направен компромис. Има отстъпление в доста от заложените принципи от Министерството на правосъдието с оглед опасенията, които бяха изказани от председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, че такова съдийско самоуправление, в такъв обем, може да доведе до дезоорганизация и хаос. Съюзът на съдиите, още когато беше внесен законопроектът в парламента, обяви позицията си, че съдиите са високоотгооворни хора и не би следвало да се презумира, че когато им се дадат такива правомощия, ще ги упражняват по начин, по който ще бъде създаден хаос и ще се стигне до безотговорност. Ние отчитаме, че в някаква правилна посока са направени стъпки, но тези стъпки са доста малки и няма да доведат до решителна промяна и положителна посока в публичността, ефективността и доброто управление. Изказаха се притеснения, при обсъждането на тези промени в правната комисия, че е възможно магистратите да не поискат да са самоуправляват, тъй като това е нещо ново за тях? Все пак, за да се насърчи участието на магистратите в управлението на системата на съдилищата, следва да бъдат създадени възможности за това. Досега такива възможности нямаше, тъй като общите събрания бяха формален орган, който веднъж годишно да изслушва доклада на председателите. В този смисъл няма как да се очаква, че магистратите активно ще действат, след като до този момент са нямали възможност за това. Затова е необходимо да им бъде дадена възможност активно да взимат отношение по доклада на председателите, а не както досега да са негови пасивни слушатели. Направиха се и промени в структурата на прокуратурата, в залата не бяха въведени редакции в предложените текстове, но се изказаха мнения, преди да бъдат внесени те, че предлаганите изменения не са достатъчни? Изразихме позиция в Съвета за съдебна реформа, че трябва да се направят такива промени в частта за прокуратурата, за да се утвърди автономността на отделния прокурор при осъществяване на неговите функции при досъдебното производство на разследването. Направихме конкретни предложения, които не бяха приети. До някаква степен се осигури децентрализация на прокуратурата, но това което остава, е все пак възможността за йерархична подчиненост и контрол от страна на по-горните прокурори върху действията на по-нисшестоящите от тях, без те да поемат отговорност. Защото едно от предложенията, което поддържахме беше, когато по-горния прокурор дава указания, с които не е съгласен нисшестоящият, по-горният прокурор сам да извършва действията. Тази идея обаче не се възприе. Каква е цялостната Ви позиция за приетия Закон за съдебната власт? Това са стъпки в правилната посока, но са много малки и несъответстват на амбицията, с която бяха обявени. Бишият шеф на Софийски градски съд Владимира Янева беше наказан от Висшия съдебен съвет (ВСС) с понижаване в ранг за три години, бихте ли коментирали решението? Не бих коментирал, тъй като не са явни мотивите на ВСС. Все пак Висшият съдебен съвет трябва да обоснове какво е мотивирало взимането на решение за налагане на точно такова наказание
Председателят на Съюза на съдиите Атанас Атанасов: Съмнително е, че масоните сред магистратите ще се разкрият
Г-н Атанасов, парламентът прие промени в Закона за съдебната власт, които ще задължат магистратите да декларират дейността и членуването си в тайни и или неформални организации и общества, както и в професионални организации. Какво е становището на Съюза на съдиите в България? Нашето становище още в рамките на дискусиите в Съвета за съдебна реформа беше, че следва да се ограничи влиянието на тайните организации, които застрашават независимостта на съдебната власт. Ние заявихме и че декларирането на членствo в съсловни организации представлява упражняване на установено в Конституцията право на магистратите да се сдружават. Това, което демонстрираха народните представители, беше незачитане на общото становище, което беше изготвено от Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите и Българската съдийска асоциация, в което ясно се казваше, че въвеждането на едно такова задължение за деклариране на членство в съсловни организации засяга упражняването на членството, тъй като се създава допълнително задължение за магистратите, които искат да членуват в такива организации, защитаващи техните права и интереси. Това беше казано и в писмото, което главният секретар на Международната съдийска и прокурорска асоциация МЕДЕЛ изпрати до председателя на Народното събрание, в което беше обявено, че съществуването на такъв текст ще накара магистрати, които в момента са членове да напуснат организациите или пък такива, които биха искали да се присъдинят, да се въздържат. В писмото на МЕДЕЛ категорично е посочено, че правото на сдружаване е установено и в Конвенцията за защита на човека и неговите свободи. В пленарна зала стана ясно, че текстът за тайните организации и общества се предлага, за да се осветли членуването най-вече в масонски ложи. Те обаче имат тайни правила, които могат да забранят на участващите в тях магистратите да обявят членуването си, как може да се реши този проблем? Някой, ако е поел задължение да не обявява своето членство в някоя тайна организация, съмнително е дали по силата на закон ще го направи. Тези промени за деклариране на членство в организации и общества, които приеха депутатите, стъпка в правилната посока ли са относно тайните организации и в неправилната за свободното сдружаване? Да, и неправилният аспект в това, което направиха е, че смесват нещата. Поставят заедно членуването в организации, които засягат независимостта на съда и членуването в професионални организации, които са законно регистрирани, които осъществяват дейност в обществена полза, и са вписани в Министерството на правосъдието като такива. Като последица едва ли ще се ограничи влиянието на някакви тайни кръгове върху съдебната власт. Прие се още Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да прави проверки за почтеност на магистратите, в какво ще се изразява тя, тъй като няма ясна дефициниция в закона за това що е „почтеност“? Трудно е да се уреди как да се случи, защото за пръв път се въвежда в законодателството като термин и като понятие. Затова е особено важно самият инспекторат и неговите членове да демонстрират воля как да приложат тези разпоредби. Защото и един недобър закон може да се прилага разумно от добросъвестни и умни съдии и прокурори, докато важи и обратното, че един закон, дори и най-добрият, ако трябва да се прилага от непочтени и зависими хора, тогава резултатите няма да са налице. Инспекторатът трябва да поеме своята отговорност, да вложи необходимите усилия да се изпълнят тези цели поставени от закона и Конституцията, според които той ще е този орган, който ще следи за конфликт на интереси при магистратите, дали се декларира правилно имуществено и за етично поведение. Народното събрание допусна да има съдийско самоуправление. Един от текстовете позволява на общите събрания на съдиите да изслушват и предлагат кандидати за председател на съответния съд, достатъчни ли бяха стъпките в тази посока? Със замисъла на проекта в тази посока беше направен компромис. Има отстъпление в доста от заложените принципи от Министерството на правосъдието с оглед опасенията, които бяха изказани от председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, че такова съдийско самоуправление, в такъв обем, може да доведе до дезоорганизация и хаос. Съюзът на съдиите, още когато беше внесен законопроектът в парламента, обяви позицията си, че съдиите са високоотгооворни хора и не би следвало да се презумира, че когато им се дадат такива правомощия, ще ги упражняват по начин, по който ще бъде създаден хаос и ще се стигне до безотговорност. Ние отчитаме, че в някаква правилна посока са направени стъпки, но тези стъпки са доста малки и няма да доведат до решителна промяна и положителна посока в публичността, ефективността и доброто управление. Изказаха се притеснения, при обсъждането на тези промени в правната комисия, че е възможно магистратите да не поискат да са самоуправляват, тъй като това е нещо ново за тях? Все пак, за да се насърчи участието на магистратите в управлението на системата на съдилищата, следва да бъдат създадени възможности за това. Досега такива възможности нямаше, тъй като общите събрания бяха формален орган, който веднъж годишно да изслушва доклада на председателите. В този смисъл няма как да се очаква, че магистратите активно ще действат, след като до този момент са нямали възможност за това. Затова е необходимо да им бъде дадена възможност активно да взимат отношение по доклада на председателите, а не както досега да са негови пасивни слушатели. Направиха се и промени в структурата на прокуратурата, в залата не бяха въведени редакции в предложените текстове, но се изказаха мнения, преди да бъдат внесени те, че предлаганите изменения не са достатъчни? Изразихме позиция в Съвета за съдебна реформа, че трябва да се направят такива промени в частта за прокуратурата, за да се утвърди автономността на отделния прокурор при осъществяване на неговите функции при досъдебното производство на разследването. Направихме конкретни предложения, които не бяха приети. До някаква степен се осигури децентрализация на прокуратурата, но това което остава, е все пак възможността за йерархична подчиненост и контрол от страна на по-горните прокурори върху действията на по-нисшестоящите от тях, без те да поемат отговорност. Защото едно от предложенията, което поддържахме беше, когато по-горния прокурор дава указания, с които не е съгласен нисшестоящият, по-горният прокурор сам да извършва действията. Тази идея обаче не се възприе. Каква е цялостната Ви позиция за приетия Закон за съдебната власт? Това са стъпки в правилната посока, но са много малки и несъответстват на амбицията, с която бяха обявени. Бишият шеф на Софийски градски съд Владимира Янева беше наказан от Висшия съдебен съвет (ВСС) с понижаване в ранг за три години, бихте ли коментирали решението? Не бих коментирал, тъй като не са явни мотивите на ВСС. Все пак Висшият съдебен съвет трябва да обоснове какво е мотивирало взимането на решение за налагане на точно такова наказание
Прочети още
Най-нови
Най-четени