Какво в действителност се случи в Турция през последните дни? Все още има много въпроси?
Ясно е, че имаше опити за вмешателство от страна на военните. Но по какъв начин точно те са били манипулирани – определено не мисля, че e имало чужда намеса, заговорът е организиран в страната. Нямам никаква идея как точно се е случило. Мисля, че в действителност никога няма да научим точно какво се е случило.
Това, което знаем е, че турската армия има богат опит с превратите (четири успешни преврата през последните 50 години б.р.), и че те не се провалят току така.
Възможно ли е военните да се провалят така? Възниква и въпросът защо превратът не е бил насочен към висшите управници, а вместо това са пуснали съобщение по радиото, блокирали са пътища и т.н. Не са изпратили и съобщения до медиите, близки до Ердоган. Всичко това е странно. Има много въпросителни по отношение на начина на действие на тези мъже.
Турция вече не е прозрачна страна.Политическите процеси в страната никога няма да бъдат прозрачни. Тази дума е погребана. Не мисля, че някога ще разберем в действителност какво точно се е случило в нощта на 15 юли 2016 г.
Последиците са много важни...
Ситуацията е много тежка. Започналия веднага лов на вещици ни кара да се запитаме: имали ли са предваритено властите списък на метежниците. Как успяха да арестуват толкова много хора в рамките на 24 часа. Над 3000 души са били ангажирани, включително висши офицери и съдии. Днес е налице чистка в две основни държавни институции – армията и правосъдната система, като основните мотиви са „да прочистим страната от гюленистите“. Възможно е чистаката да няма пряка връзка с преварата. Целта е да се използва моментът институциите да бъдат прочистени.
Тази чистка ще се превърне в голям лов на вещици и срещу всички онези, които са били близо или далеч от движението на гюленистите. Всички сме под заплаха от арест или преследване.
Казвате ние, чувствате ли се заплашен?
Не знам, предпочитам да не мисля за това. Изборът на Турция на следващия ден след неуспешния преварт е между военна диктатура и автокрация, дори гражданска диктатура. Изборът вече не е между диктатура и демокрация. За съжаление тази страница вече е затворена.
За съжаление нито една политическа сила не е достатъчно силна, за да прекрати случващото се.
Това би било възможно. Настоящата ситуация напомня началото на фашизма, появата на Третия райх. Повече от 50% от турците гласуват за Ердоган и са доволни от това, което се случва и искат повече. Очевидно този режим има сериозна обществена подкрепа. Хората не са наясно какво точно се случва заради липсата на свобода на словото, но това не е единствената причина за тяхната подкрепа към властта. Много от тях са готови да си затворят очите срещу антидемократичните, антикюрдските, антиевропейските, антисемитските, близки до радикалния ислям и национализма действия на правителството. Дали всичко е на мястото си за продължаване на тази ситуация? Не знам, предстои да разберем.
Какво следва оттук нататък за армията?
Всички големи държавни органи са били сериозно притискани от режима на Ердоган в продължение на дълги години. Първо са били гюленистите, сега контролът бе поет от режима. Армията винаги е имала известна автономия, защото Турция никога не е губила воеените си. Турското правителство винаги се е опитвало да контролира армията, за да я има на своя страна, а не в услуга на държавата.
Накъде върви Турция?
Кой може да каже? Не мечтая. След неуспешния опит за преврат Турция няма да стане по-демократична. Това вече е химера. Правителството ще засили позициите си и Ердоган ще се възползва от възможността да създаде президенстки режим, подобен на този на Владимир Путин в Русия, към който се стреми отдавна.