Доц. Таков, необходима ли беше равносметка за последните 25 години от приемането на новата българска Конституция?
Идеята винаги си струва да бъде приветствана, за да припомним годишнина от някакво събитие. Тя е социално оправдана и смислена тогава, когато не просто се прекланяме пред времето, което е изминало, а мислим за времето, което предстои. В тази връзка много се радвам на онези изказвания, които анализират причините Конституцията да бъде спорен, а водещ нормативен акт в нашето общество. Различни колеги виждат различни недостатъци в нея. Когато признаваме нейните достойнства, не бива да мислим, че те оправдават несъвършенствата. Надявам се като всеки един публичен форум и тази конференция да може да допринесе за подобряването на ситуацията у нас. Макар че в днешното българско общество казването и на най-тежки истини по най-прям начин, за съжаление, не води до необходимите промени. Вероятно такова е времето.
Бяха изнесени данни от проучване, според които 76% от българите не са чели Конституцията, а други 71% не разбират какво точно се е променило след последните изменения в основния закон през декември 2015 г. Как гледате на тези изчисления?
Това не е нищо ново. Правната неграмотност сред всяко население на всяка държава е обичайното състояние. Не можем да кажем, че българите в това отношение са много по-зле от германци, холандци, французи, англичани или която и да е друга нация. Може да се съжалява само за това, че незнанието се приема като легитимна позиция, от която могат да се отправят критики. Това е старият израз Айзък Азимов: „Моята неграмотност е точно толкова добра, колкото твоето познание“. Това е всевечен социален проблем и е не само географски няма граници, но и във времето е безграничен. Простотията и ниското равнище винаги са вземали своето, като са удряли спирачка на обществения напредък. Това не е нещо особено, нито ново, което, разбира се, не го прави по-малко тревожно.
На българския народ предстои референдум, който ще се проведе заедно с президентските избори в началото на ноември. След решението на нашето общество е възможно да се стигне до нова промяна на Конституцията, свързана с промяна на броя на депутатите, отпадане на имунитета им, намаляване на държавната субсидия на политическите партии и др. Как оценявате провеждането на национално допитване по тези теми?
Не съм голям привърженик на референдуми по всякакви въпроси особено на фона на Брекзит. Вече е обществено неудобно да се твърди, че референдумът е добро разрешение за изключително сложни питания. Голяма част от въпросите са с изключително популистка насоченост и в този смисъл са точно толкова опасни, колкото и Брекзита, макар и не с толкова решаващи последици. Играта с ниските страсти и неграмотността на широките народни маси ще даде отровни плодове. Грехът да е върху този, който ги е посял.
Предстои Народното събрание да гласува на второ четене промените в Закона за съдебната власт. Одобрявате ли поправките?
Винаги съм твърдял, че те са ми недостатъчни. Вероятно е дори тази недостатъчност да се превърне съвсем в мижавост между първо и второ четене, каквато отвратителна практика се наложи в този и предшестващите един-два парламента. Един закон, който е тръгнал по един начин, бива тотално префасониран. Боя се, че до колкото в съдебната реформа са останали не зъби, а някакво сменяемо чене, дори и то ще бъде изтръгнато между първо и второ четене. Това ще се случи чрез сръчно обезсмисляне на ефективността на механизмите, които се предвиждат.
Преди около седмица съобщихте, че сте се явили на разговор с проверяващите прокурори от Великобритания, Германия, Испания и Холандия, които разследват работата на родното държавно обвинение. Защо решихте да съобщите на обществото за това си действие, след като разговорите са конфиденциални?
Първо, защото смятам, че трябва да се даде пример не на безстрашие, а на откритост и отрицание на страхливостта, която се насажда и намира много добра почва. Не са виновни само тези, които насаждат страхливост, а онези, които с удоволствие я приемат в собствената си градина. Второ, не смятам, че това е нещо позорно. Дълбоко провинциални са опитите да бъде приравнено заемане на позиция и споделянето на информация като едва ли не национално предателство.
В чисто личен и граждански план призивът на главния прокурор Сотир Цацаров да му бъдат известени имената на хората, с които тези прокурори разговарят, идва от много тъмни времена. Дълбоко в утайката на подсъзнанието на всеки от нас дреме чудовище, което не идва непременно от годините на социализма, а от много по-рано. То е нещо като всевечното зло – въпрос на цивилизованост е да го обуздаваме. Главният прокурор в случая не успя да го обуздае.
С какви впечатления и очаквания останахте след срещата с европрокурорите?
Не знам, това зависи от резултатите от техните действия. Колегите бяха изключително заинтригувани, добронамерени и жадни за знания. Това е едно, съвсем друго е какво ще излезе в техния доклад. Трето е какъв ще бъде тонът на техния доклад. Четвърто е от кого точно ще излезе. Пето, шесто и седмо е какви ще бъдат ефектите от доклада. Досегашната „дипломатичност“ при назоваването на проблемите и нейната мекота, която граничи с безгръбначност при посочването на недъзите на България, за съжаление, не е спомагала в нашето развитие.
Не че тя има някакви по-големи правомощия, защото това е една общност на сравнително суверенни държави, които не могат да се отпуснат в хамака на Европейския съюз, а трябва сами да си свършат работата. В този смисъл особено порочно е мнението на българите, че Европа ще ни оправи. Не, ние сами трябва да се оправим, за да бъдем достойни за Европа.