Одитът на прокуратурата - идея на Борисов или послушахме ЕК със закъснение

18:25, 04 юли 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Първата визита в България на мисията от евроексперти, които трябва да направят анализ на работата на прокуратурата, приключи в петък, 1 юли. Около всички въпросителни с публичността на доклада, който ще бъде готов в края на годината и методиката, по която ще работят експертите, изяснена едва наскоро, се появиха отново съмнения за това на кого всъщност е идеята за този евроодит.

За пореден път, премиерът Бойко Борисов заяви, че е той е този, който е поискал въпросните експерти да дойдат в България, за да анализират държавното обвинения и да помогнат за съдебната реформа.

„Аз съм я поискал тази комисия, именно по сътрудничеството с ЕК", каза премиерът в петък на парламентарния контрол. Само няколко часа по-късно правосъдният министър Екатерина Захариева влезе в противоречие с тази популяризирана от правителството теза като каза, че мисията е “част от многото стъпки, които са препоръчани в другите доклади и е част от нещата, които трябва да свършим”.

На кого е идеята всъщност - на Борисов или на ЕК?

Мисията на европейските прокурори се огранизира от Службата за подкрепа на структурната реформа към ЕК. Тази служба е създадена на 1 юли 2015 г. и е с бюджет от 142,8 млн. евро, които да подпомогнат страните в създадаването и прилагането на съответната структурна реформа. До момента Службата може да се похвали с две мисии - в Кипър и Гърция. България обаче е първата страна, в която експертите ще се занимаят със съдебната система и по специално прокуратурата.

Знае се, че при посещението си специалистите са се срещнали с ръководството на държавното обвинение, министъра на правосъдието, както и с бившия правосъден министър Христо Иванов, а също и с преподавателя по право доц. д-р Кристиан Таков. От главния прокурор Сотир Цацаров пък разбрахме, че техническата мисия е провела разговори и с редови прокурори и следователи преди да си тръгне от България, за да започне да прави междинния си доклад (б.а. той няма бъде публично оповестен, ще бъдат публикувани само изводите и препоръките в анализа от крайния доклад, който ще бъде готов в края на годината)

В интернет страницата на ЕК се казва, че "подкрепа може да бъде осигурена за всяка държава-членка на ЕС при нейно поискване - в частност, но не само - в контекста на процесите на икономическо управление на ЕС".

Ето я и хронологията:

На 17.12.2015 г. в Брюксел премиерът Бойко Борисов заяви: „Сега искаме да ни помогнат за съдебната реформа със свои пратеници. Защо да не ни помогнат с 2-3 -ма експерти... Това е инициатива, която току що ми дойде на ум!“ Тогава той поиска и в прокуратурата да отидат двама експерти, които "да наблюдават" всичко, което се прави.

И наистина, инициативата е маркирана и подкрепена от зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс при представянето на поредния доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка в началото на 2016 г. Тимерманс обаче не казва, че подкрепя идеята на България, а - "Комисията приветства желанието на България да се възползва от допълнителна техническа помощ и експертни познания в подкрепа на процеса на реформиране". Тук идва моментът с изказването на министъра, че експертната помощ е част от препоръки в други доклади, съответно, тя не е идея на премиера Борисов, но все пак е негова инициативата.

Фактът, че той казва за идеята - "току що ми дойде на ум" - дава нагледен пример за това доколко препоръките на ЕК по механизма за проверка от минали години са били взети под внимание.

Ето го и доказателството - доклад на ЕК по МСП от 18.07.2012 г. ( б.а. управлява правителството на Бойко Борисов 1), препоръка - "Новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти".

И още: "Вследствие на подробен анализ на някои ключови дела, в Доклада по МСП от юли 2011 г. бяха отправени препоръки за извършване на цялостен анализ на организационните структури и процедурите в съдебната система и за изпълнението на план за действие в сътрудничество с международни експерти при осъществяване на мониторинг съвместно с гражданското общество".

ЕК изразява мнение тогава, че "Досега тези мерки не са довели до осезаемо подобряване на резултатите на полицията и на съдебната система във връзка с делата за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност". Не казва обаче дали такива международни експерти са идвали у нас, дали България е изготвила план и дали го е изпълнила.

Предполагаме, че от същия този доклад е дошла и идеята на премиера, изложена декември 2015 г., три години по-късно. Определено обаче не можем да отречем, че инициативата в случая наистина е негова, макар и позакъсняла.

В доклада си отчитащ 2013 г., становището на ЕК относно разпознатия от България вече проблем за манипулирането на случайното разпределение на делата: "Ако целта на една постоянна система е да възстанови доверието, тя трябва да се ползва от участието на външни експерти и на заинтересованите страни и гражданското общество". В доклада за 2014 г. пък се казва, че е добре "външни експерти в областта на сигурността на информационните технологии" да изпитат новата система за разпределение на делата, защото "най-вероятно репутацията на съдебната власт ще продължи да бъде уронвана до въвеждането на напълно сигурна система". Неясно защо обаче на мисията у нас такава задача не е възложена.

Каква я мислихме, а тя каква стана

Реално, съдебната реформа започна с промените в Конституцията в частта за съдебната власт от края на 2015 г. Измененията не бяха приети в първоначалния им вариант, одобряван от повечето експерти. Това доведе до оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Депутатите гласуваха промените на 16.12.2015 г.. Ден по-късно на премиера му идва идеята, че евроексперти могат да ни помагат за съдебната реформа и прокуратурата.

На 4 фев. 2016 г., по време на визитата си заедно с Борисов в Лондон, министърът на правосъдието Екатерина Захариева казва пред медиите, че е представила идеята на премиера за подпомагане на реформата в съдебната ни система от експерти от държавите-членки на ЕС, а също е помолила британския си колега за експертно съдействие и по отношение на реформата във Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата.

Двайсет дни по-късно, на 24 февруари, отново от изказване на министъра, става ясно, че експертите ще могат да ни помогнат след 6 месеца т.е. много след подготвената вече реформа във Висшия съдебния съвет, приета на 16 март с първия пакет промени в Закона за съдебната власт.

Тогава в интервю Захариева казва още, че е обсъдила с вътрешния министър Румяна Бъчварова анализа на евроекспертите да се разшири и "да помислим какво трябва да подобрим и в структурата на МВР". В тази менторна процедура категорично трябва да бъдат МВР, прокуратурата и следствието, допълва Захариева. Към момента обаче не се очаква експертна група да анализира МВР, въпреки че проблемите с източване на ДДС, европрограми, битовата и организиараната престъпност не спират, а се и увеличават.

След няколко отлагания експертната мисия на ЕК най-после пристига в понеделник, 27 юни и остава една работна седмица. От всичко изговорено какво ще се проверява и анализира, в крайна сметка остана само прокуратурата. В деня, когато си тръгна мисията пък премиерът заяви от трибуната в НС, че се полагат "Огромни усилия – от парламента, от правителството, от всеки един от нас, за да приключим с тази съдебна реформа".

Остават обаче въпросите: Дали усилията са за приключване на реформата преди да излезе доклада на експертите? Колко ще могат да помогнат те на съдебната реформа, щом се очаква до август депутатите да са приели втория пакет промени в основополагащия за съдебната система Закон за съдебната власт? 

Припомняме, че точно в този втори пакет изменения се съдържат промените касаещи реформата в прокуратурата и предвиждащи нейната децентрализация и по-голяма отчетност. Тук е мястото да посочим, че препоръките, които мисията от европрокурори ще направи към държавното ни обвинение нямат задължителен характер. Не са от задължителен характер и препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка, който от години сочи проблемите в съдебната система, свързани с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, който дава и предложения за решаването им. Но всичко остава само на хартия. Засега.