Г-н Мавров, ще има ли наистина Брекзит, каква е Вашата прогноза?
Трудно е да се даде каквато и да било прогноза. Вариантите са три. Единият е - сравнително бързо излизане на Великобритания от ЕС и бърза нотификация по силата на чл. 50 през есента при обозрим хоризонт на излизане с уговорката, че досега никой не е излизал от съюза и не може да се каже дали две години са достатъчен период това да се случи. При добра воля от страна на лидерите, каквато към момента има, и добре организиран процес на излизане, това би могло да е единият от сценариите.
Другият сценарий е по някакъв начин забавяне на процедурата по нотификация - има някакви знаци за това от страна на Лондон и страната протака, докато междувременно да се случи нещо, което да обезсили решението на референдума и да не се стигне до Брекзит. Теоритично това би могло да бъде:- вето от страна на кралицата, Шотландия да блокира взимането на такова решение за излизане или да се проведат предсрочни парламентарни избори, резултатът от които да се тълкува от спечелилите като някакъв кредит на доверие от страна на избирателите да бъде ревизирано решението от референдума. Не ми се вярва обаче със скрит механизъм да бъде обезсилен резултатът от референдума, защото в Обединеното кралство волята на избирателя има значение.
Третият вариант е един бавен и мъчителен развод, който да бъде съпроводен със засилващи се дезинтеграционни процеси, референдуми в други страни-членки с подобен изход и съответно доста бърза дезинтеграция на европейския проект.
Вече има такива заявки за референдуми, в Германия и Чехия например, може ли да очакваме ефект на доминото и как може да се спре той?
Ефект на доминото няма да има според мен, защото европейските лидери демонстрираха вече воля по такъв начин да бъде решен въпросът с британската криза, че да не се даде окуражителен знак на подобни процеси в други страни-членки, т.е. да бъде демонстирано, че всяко едно излизане на страна-членка би означавало доста негативи, най-вече от икономическа гледна точка, за сътветната страна.
Като говорим за референдуми, трябва да се каже много ясно какво означава отговорът "Да" и какво отговор "Не" – нещо, което не беше направено във Великобритания. За да не се стигне до тази ситуация, в която мнозинството, примерно, гласува за напускане, но те нямат представа до какво би довело то и на следващия ден да започнат опити за вече позакъснял размисъл какво всъщност се е случило. Това важи за всеки един референдум. Тогава човек, отивайки до урната, ще знае какво прави и този негов избор до какви последици би довел.
Казахте, че европейските лидери са показали воля, но искат ли наистина развод с Великобритания или го правят, за да се покажат силни?
Знаете, в момента се говори доколко е адекватно европейското лидерство. Безспорно това, което се случи във Великобритания, разтърси не само европейските граждани, но и лидери. На мен ми се иска да вярвам, че някаква поука от това е взета. От друга страна, когато говорим за европейските лидери, не бива да говорим за нещо, което е встрани и абстрактно - те са лидери на страните-членки, защото това е вотът на гражданите. Тези лидери отиват на Съвет в Брюксел и те взимат решението накъде да върви ЕС. Това не е нещо различно от нашето ежедневие, това е и българският министър-председател и френския президент, това са лидерите, които са законно избрани в страните. Ако имаме критики към европейското лидерство, то трябва да имаме и такива към всяка една от страните-членки.
Ако се върнем назад във времето, през февруари месец тази година, ще видим, че всички страни-членки направиха компромиси, за да се постигне предоговаряне на условията на английското членство. Тогава всеки направи тези малки отстъпки и показа желание Англия да остане в обединена Европа. Резултатът от референдума беше друг, тези договорености вече са обезсилени правно. Аз не мисля, че лидерите са неискрени, защото видяха, че насила хубост не става. Стана ясно, че всъщност не е въпрос само на отстъпки и на добра воля от тяхна страна, но и въпрос на добро желание от Великобритания.
Процесът на развод не може да бъде съвсем безболезнен, защото има една не малка група от страни-членки, които имат много сериозна икономическа обвързаност с Великобритания, начело с Ирландия. Не може ЕС да си позволи само и само, за да натрие носа на Обединеното кралство, да пренебрегне интереса на много важна страна, каквато е Ирландия, а и не само тя.
Къде е България в тези сценарии и процеси, говори се за засилване на интеграцията в ЕС и създаването на европейска свръхдържава?
Най-добрият сценарий за България, доколкото можем да говорим за такъв в тази ситуация, е тя да бъде сред онази група от страни-членки, сред които интеграционните процеси ще се задълбочат. Казвам една група, защото мисля, че е нереалистично да се твърди, че всички ще скочат към много дълбока интеграция и правенето на свръхдръжава. Това няма как да стане, най-малкото защото има една не малка група от държави, за които това би било притеснителен сценарий и ще предизвика обратен ефект - тръгването към свръхдържава ще ги стимулира да мислят повече за излизане от ЕС. Тоест тук трябва да се подходи много гъвкаво.
За България ЕС на няколко скорости не е много добър сценарий, но на мен ми се струва, че това е единственият реалистичен сценарий. Въпреки всичко, дори да се тръгне към формата ЕС на две и повече скорости, България непременно трябва да потърси своя интерес към групата на страните, които искат по-дълбока интеграция. Близкото минало показва, че когато България не е добре интегрирана страната, не успява да се справи с трудности, които би трябвало да реши сама. По-дълбоката интеграция би помогнала на България да преодолее много тежки дефицити, които има в българското общество и по отношение на съдебната система, и по отношение на корупция и т.н.
Премиерът Борисов се загирижи за кохезионните фондове, заяви, че Брекзит ги застрашава, но какъв друг отрицателен ефект би могъл да има този процес за страната ни и за българските граждани? Излезе и информация, че ЕК ще поиска по-бързо въвеждане на еврото, министър-председателят заяви, че сме готови за него, но трябва да го отлагаме колкото можем във времето.
Безспорно е вярно, че трябва да отлагаме, това ще доведе до някакво ограничение на средствата, които биха постъпили в България по линия на кохезионните фондове. Аз искам да отчета един друг ефект, който не е свързан пряко с членството в ЕС. Това е негативният ефект, който би имало излизането на Великобритания върху българите, които работят в Обединеното кралство. Това е една не малка група, приблизително те са около 80 000 души. Ако по някакъв начин те загубят работата си или бъдат поставени в по-трудни условия от досегашните, това неминуемо би нарушило тяхното икономическо благосъстояние, а не бива да забравяме, че именно българите в чужбина са един от най-сериозните инвеститори в българската икономика. Тази тема остава неизговорена и аз мисля че би било проблем, ако тези българи бъдат възпрепятствани да изкарват средства и да ги изпращат у нас. Това ще бъде проблем и за България.
Стана ясно, че тези условия подлежат на договорка, но близките две години докато върви процедурата за излизане, ако въоще започне, българите ще запазят правата си?
Да, те подлежат на договорка, в този пакет, който се очаква да бъде уреден при евентуално излизане на Великобритания. Този дълъг процес на предоговаряне на новите условия ще е труден и това ще е един от основните компоненти на преговори. Лидерите дадоха много ясен знак, че Великобритания не бива да се надява на достъп до европейския пазар без да осигури спазването на основните свободи - свободно движение на хора, капитали, услуги и стоки.
Говори се, че Германия и Франция трябва да поемат тежеста на ЕС, те заедно с Великобритания бяха едни от най-големияте донори на общността. Ще могат ли Германия и Франция сами да издържат ЕС?
Мисля че могат. Те по някакъв начин даже с охота биха приели това, защото знаете, че всяко нещо има цена. Увеличаването на техния принос към бюджета на ЕС безспорно ще означава увеличаване на тяхното влияние, нещо от което ми се струва, че нито Германия, нито Франция бягат в момента.
Ще се търси ли по-скорошно приемане на Турция в ЕС заради Брекзит?
Не ми се струва, че това би била причината да се търси приемането на Турция. Не бих обвързал двата проблема. Ако се тръгне към приемане на Турция, трябва да си дадем ясна сметка, че една не малка група от държави биха вдигнали много шум, техният глас ще се чуе мощно из ЕС, защото знаете, че влизането на Турция в съюза има много противници. На мнение съм, че в настоящия момент ЕС има нужда от повече спокойствие, а то не може да съжителства с разговори за бъдещо разширяване, не само по отношение на Турция, но и с другите страни-кандидатки.